Еротичният трепет, който я разтърси, доказваше колко уязвима беше. Тя се отпусна на пейката.
Да се насили да яде, беше още по-трудно, отколкото да се преструва, че нищо не се бе променило.
– Ти си удивителен готвач – подметна Пайпър. И двамата знаеха, че той не беше приготвил блюдото, но Куп се включи в играта.
– Малко си порязах пръста, докато се опитвах да извадя месото от щипките.
– Подобни злополуки се случват на всички велики готвачи.
Той се ухили, а Пайпър се захвана с ризотото. Беше с много сметана, както бе обещал. С настъргано сирене върху сочните късчета омар, задушени в масло, заплашващи да залепнат по гърлото ѝ. Двамата разговаряха, най-вече той, отново обсъждайки случилото се с Паркс. Тя най-после му разказа как се бе сдобила с компютъра на Ноа, но дори това не беше толкова трудно като признанието, което трябваше да направи, и накрая Пайпър се отказа от опитите да се храни.
– Не е ли вкусно? – попита той.
– Бременността убива апетита.
Куп изтърва вилицата. Неподправеният му ужас беше доказателство, че е надминала себе си в опитите да се държи нормално.
– Майтапя се.
– Никак не е забавно! – направо изрева той.
– Знаеш, че ставам язвителна, когато съм стресирана.
– Пет пари не давам колко си стресирана. Никога не се шегувай с… Заради какво си стресирана?
Може би трябваше да отложи това с няколко дни. Няколко седмици… Перспективата беше съблазнителна, колкото змията в Райската градина, и също толкова разрушителна. Трябваше да го направи бързо. Да бъде също толкова безмилостна към себе си, какъвто беше Дюк, когато тя се разплачеше заради спукан балон или ожулено коляно. Тя беше дъщеря на баща си и се застави да го погледне право в очите.
– Късам с теб.
– Да бе.
Обясни го логично. Мъжете разбират от логика.
– Моята работа приключи. Най-после имам малко пари в банката. Дори имам друго място, където да живея.
– Ти вече имаш място, където да живееш.
– По-хубаво място. Амбър заминава след няколко дни на турне с хора на операта и ще се върне чак през декември, така че смятам да се настаня в апартамента ѝ, – Не беше говорила с Амбър. До тази минута дори не ѝ бе хрумвала мисълта да отседне в жилището ѝ.
Бръчките върху челото му се задълбочиха.
– Абсолютно ненужно.
– Аз свърших работата, за която ме нае.
– Което няма нищо общо с нас двамата.
Пайпър преглътна буцата в гърлото си.
– Разбира се, че има. Работата приключи, както и отношенията помежду ни.
Ръката му върху масата се сви в юмрук.
– Какви ги плещиш? И двамата си прекарваме добре. Страхотен секс. Ти си жената, с която искам да бъда.
– Жената, с която искаш да бъдеш в момента.
– Какво лошо има а това?
Още едно парченце от сърцето ѝ се отрони.
– За теб няма нищо. Но за мен има много лошо. – Можеше да признае само малка част от истината. – Не мога постоянно да живея сред тази крещяща публичност. Това не е моят свят. Аз съм обикновено момиче от Чикаго, Ти си… звезда. – Успя да изстиска една вяла усмивка. – "Сияйна звезда, ярка звезда"[30] и тям подобни.
– В това няма никакъв смисъл. – Ръката му се разтвори. Посочи към нея. – Каза ми как възприемаш нещата и знам, че не искаш годежен пръстен.
Начинът, по който го изрече, прободе като нож сърцето ѝ. Тя не беше романтичка. Не беше. Не мечтаеше за пръстен и венчално було. Това не беше тя. Ала нехайството, с което отхвърли всякакво тяхно общо бъдеше, накара гърлото и да се свие болезнено.
Трябваше да бъде корава. Тя беше такава и това очакваше той. Пое глътка въздух.
– Никога досега не те е зарязвала жена, напи?
– Ние не говорим за зарязване.
– С други думи, не. Ти си този, който е зарязвал. Не знаеш как да се справиш с обратния сценарий. Не разбираш ли? Тук не става дума за мен или за нашата връзка. А за твоята нужда да побеждаваш.
Това беше истина и навярно той го знаеше, защото враждебността му нарасна. Устните му изтъняха.
– Ти си страхливка, Пайпър Дъв. Никога не съм мислил, че ще кажа подобно нещо за теб, но ти бягаш от нас двамата като подплашена тийнейджърка.
Толкова вярно. Ала след като на карта беше заложено емоционалното ѝ оцеляване, какво друго би могла да стори?
– Аз не бягам. Просто съм прагматична. Ние сме от различни светове, Куп. Време е аз ла се върна в моя, а ти да продължиш в твоя.
– Наистина ли искаш това?
– Да. Да, това искам.
Той се изправи и захвърли салфетката. Никога не бе виждала такова студено изражение върху лицето му.
30
Първият ред от първия куплет на популярно детско стихотворение, характерно за английския фолклор: