– Тогава си върви, по дяволите!
Куп се качи по стълбите в кабинета си. Какво я бе прихванало? Предполагаше се, че тази вечер ще празнуват. Той възнамеряваше да я изненада, като я помоли да се пренесе да живее при него; покана, която досега никога не бе отправял към друга жена. И какво направи тя? Развали всичко.
Дай на Пайпър Дъв нещо съвсем ясно и просто и тя ще го превърне в пълна бъркотия. Двамата се забавляваха. Имаха еднакво отношение към живота. Толкова ли беше трудно да го разбере? Но вместо да оцени това, което имаха, тя трябваше да го прецака.
Обаче за едно беше права. Той не обичаше да губи. Особено когато нямаше нужда. Куп вече беше решил. Няколко дни нямаше да ѝ обръща внимание, нека ѝ стане мъчно за това, което споделяха. Ще бъде суров с нея. Защото суровостта беше нещо, което Пайпър Дъв разбираше.
Последните ѝ четири нощи в клуба бяха адско изпитание, но тя беше обещала на Тони, че ще остане до края на седмицата, и не можеше да го зареже като в небрано лозе. Историята за Куп и фалшивото обвинение беше основна тема в медиите и всяка нощ клубът се пукаше по шевовете от клиенти. Накъдето и да се обърнеше, навсякъде беше Куп.
Най-после дойде и съботата. Последната ѝ нощ. С цялата тази публичност, вече не можеше и дума да става да оставят Куп без охрана. Джоуна разпредели охранителите, така че винаги един от тях беше до него. До тази вечер Пайпър бе успявала да се измъкне от задължението да се редува с останалите, защото беше единствената жена бодигард, а вече и без това имаше да покрива твърде голям периметър. Но в събота Ърни се обади, за да ги уведоми, че е болен и не може да дойде на работа, така че тя трябваше да заеме неговото място.
Не ѝ беше трудно да спазва дистанция, тъй като Куп и държеше така, сякаш тя не съществуваше. Той доказваше това, което Пайпър вече знаеше за него – колко много мрази да губи. Близостта им ѝ липсваше толкова много, че изпитваше физическа болка – онези интимни погледи, които си разменяха, споделеният смях заради нечия глупост, която само те двамата намираха за забавна. От всичко това нямаше и следа.
Това беше и последната вечер, която щеше да прекара в апартамента над клуба. Амбър се зарадва, че някой ще наглежда жилището ѝ и утре Пайпър се местеше там. Утре тази глава от живота и щеше да бъде затворена. Най-лошата глава.
Най-прекрасната глава.
Докато Пайпър наблюдаваше как една от красавиците с буйни гриви се беше притиснала толкова близо до него, че неминуемо щеше да оплеска ризата му с грима си, Джоуна я потупа по рамото.
– Време е ти да поемеш смяната при Куп. – Погледна към работодателя им. – Между другото, какво става между вас двамата? През цялата седмица нито веднъж не ви видях да си говорите.
Тя напускаше, а Куп оставаше. Трябваше да постъпи правилно.
– Куп скъса с мен. Разбира се, по възможно най-милия начин,.Той е съвършеният джентълмен.
– Без майтап? А аз си мислех, че вие двамата ще се задържите малко по-дълго.
– Всичко е наред. Беше неизбежно. По-добре рано, отколкото късно.
Джоуна я потупа несръчно по гърба. Въпреки че беше кретен, тя неохотно беше започнала да изпитва симпатия към него.
Няколко минути след като Джоуна си тръгна, тълпата отново започна да притиска Куп и тя трябваше да се заеме с мъчителната си работа.
– Отдръпнете се, дайте възможност на човека да диша.
Повечето му почитатели се подчиниха и се отдръпнаха, а тя с лекота се справи с неколцината подпийнали клиенти. Слава богу, че никой не я провокира, нито ѝ възрази, защото имаше нужда от мишена за болезнените раздиращи емоции, клокочещи в гърдите и. Само още няколко часа...
Един досадник с мека шапка на главата и пуловер с У-образно деколте се промуши през тълпата до Куп. Пайпър се изпълваше с все по-нарастващо раздразнение, докато го слушаше как философства за всяко несполучливо подаване на скримидж линията, за всяка топка, която Куп бил хвърлил със закъснение. Куп беше свикнал с подобни дивотии и се справяше отлично. Но не и тя. Когато досадникът започна да оплюва скапаните лидерски умения на Куп, всички ужасяващи чувства, набъбващи в нея, намериха своя отдушник и изригнаха. Избута двама негови приятели, изправи се на високите токчета и сграбчи кретена за яката на ризата му.
– Отдръпни се, задник такъв, или ще ти откъсна шибаната глава! Ясно ли е?
Веждите на Куп отхвръкнаха нагоре. Мъжът примигна, после вирна брадичка, демонстрирайки фалшива смелост.
– Я? Ти пък коя си?
– Тя е моят бодигард – изрече Куп спокойно. – По-добре да си нямаш работа е нея.