Тъпанарят започна да отстъпва.
– На кого ли пък му е притрябвал този скапан клуб?
Бракън бързо отдели кретена от тълпата. Куп я изгледа недоволно.
– Много любезно.
– Той ме вбеси.
– Млъкни.
Пайпър нямаше повече сили да понася това и се отдалечи. Още един час и работата и щеше да приключи.
Тя провери дамската тоалетна и ВИП салона. Когато най-после слезе на долния етаж се натъкна на група мъже, наобиколили Куп близо до стълбището в мецанина. Един особено шумен спортен тип с наплескана с гел коса почти се бе наврял в Куп, насочил към него бутилката си с бира.
– Ти и аз, Куп. Ние знаем какво е. Веднъж и мен една кучка ме накисна. Точно както се случи с теб.
– Не ми го припомняй. – Куп се извърна.
Но типът не беше свършил.
– Кучката си го просеше. Искаше го. Всеки можеше да го види.
И после идиотът допусна грешката да сграбчи ръката на Куп, който се извъртя и без никакво предупреждение заби юмрук в лицето на мъжа, запращайки го в тълпата.
Мамка му! Пайпър се втурна напред. Мъжът тупна на пода, претъркули се на колене, сетне се хвана за брадичката. Тя коленичи до него и погледна към бившия си любовник.
– Много любезно, Куп.
Той я изгледа кръвнишки и ѝ върна репликата.
– Той ме вбеси.
Въпреки свирепото му изражение тя едва не го прегърна.
Това е възмездие за всички жени, които са казали истината, а никой не им е повярвал.
Най-после стана три часът. Пайпър събу сандалите си и се затътри към горния етаж, за да прекара последната си нощ и апартамента. Утре щеше да спи на двойното легло на Амбър под афиша на "Аида".
Съблече се и нахлузи кафява тениска върху бикините. Приближи се до задния прозорец и се загледа в малката уличка долу. Куп си бе тръгнал и мястото, където паркираше колата си, беше празно. Толкова празно, колкото душата ѝ.
Младата жена се сви на кълбо в прекалено голямото легло и се втренчи в тавана. Беше постъпила правилно. Дори и да не вярваше, че е възможно да я боли повече, отколкото в момента, ако останеше по-дълго с него – и продължеше да крие чувствата си – щеше само да направи неизбежната им раздяла още по-мъчителна.
Най-после се унесе в неспокоен сън само за да бъде преследвана от кошмарни фигури с клоунски лица, високи до коленете ботуши и стикове за селфита. Те я гонеха в пурпурна джунгла, където мъртви жени висяха с главите надолу от телефонни стълбове. Искаше да изкрещи. Но не ѝ достигаше въздух. Трябваше да диша. Опита се да изтръгне звук от гърлото си.
Събуди се рязко. Все още беше тъмно. Тениската беше залепнала за кожата ѝ, а възглавницата беше мокра от лигите и. Сърцето ѝ бясно препускаше Само сън… Беше само сън.
Някой стоеше на прага. Тъмен, безмълвен силует.
– Куп? – изхъхри тя с благодарност.
Той се спусна към леглото.
Всичко се случи прекалено бързо. В едни миг беше в капана на съня, а и следващия – някакъв мъж я сграбчваше. Мъж, който не беше Куп. Тя изпищя.
– Млъквай! – Той стисна ръката ѝ, Разтърси я, Пайпър се опита да се съпротивлява, но чаршафът се омота около нея. Грубото му разтърсване изкълчи врата ѝ. Тя освободи ръката си и заби нокти и лицето му. Той я шамароса. Ушите ѝ запищяха. Борбата беше дива и отчаяна. Единственият звук, който се чуваше, беше накъсаното ѝ дишане. А после дори то спря, когато пръстите му се сключиха около шията ѝ и палците му се забиха в трахеята.
Лампите над главата ѝ блеснаха ярко.
Натискът върху гърлото ѝ спря, мъжът рязко се отдръпна и се извърна. Пайпър се претъркули от другата страна на леглото, опитвайки се да се освободи от чаршафа, докато падаше. Стовари се на пода. След секунди беше на колене, примигвайки срещу внезапната светлина.
Джейда стоеше на прага с пластмасов пистолет в отпуснатата си ръка и се взираше смаяно в нападателя – мъж, когото Пайпър никога не бе виждала.
– Ханк? – разнесе се треперещият глас на Джейда.
Мъжът беше с бръсната глава и държеше пистолет. Деветмилиметрова берета със сребристо дуло. Насочено право към Джейда.
А а следващата секунда към Пайпър.
Нападателят се намръщи. Беше едър и мускулест. Някога може и да е изглеждал добре, но грозотата ла омразата бе изкривила дългото му лице а свирепа маска.
– Какво, по дяволите… Къде е Кара? Защо Кара не е тук?
Джейда изхлипа от прага. Мъжът отстъпи заднешком към стената в другия кран на стаята, за да държи и двете е обсега на оръжието. Беше сгрешил апартамента. Търсеше Кара.
– Тя… тя не е тук – изрече задавено Пайпър. – Аз наглеждам Джейда, Той насочи пистолета към момичето.