– Къде е тя?
Пайпър се помоли мислено Джейда да ме му каже. Че майка и спи а съседния апартамент.
– Аз," не знам – изхлипа момичето.
– Малка лъжлива кучка!
– Тя… тя замина за тази нощ на семинар – успя да смотолеви Пайпър. – За занятията, които посещава. А сега изчезвай от тук!
– Лъжеш. – Мъжът беше плувнал в пот. Със зачервено лице, може би яко надрусан с метамфетамини. – Тя е с Греъм. Тя е курвата на копелето.
Той размаха пистолета към Пайпър.
– Иди при нея.
Пайпър пристъпи предпазливо към Джейда, която стоеше вцепенена. Безполезният пластмасов пистолет се бе изплъзнал от ръката ѝ на пода. Тя обви ръка около раменете на момичето, молейки се Кара да не се събуди.
– Кара не е тук. А сега си върви. Остави ни на мира.
– Тя ще си плати за кръшкането. Ще си плати.
– Никой нищо няма да плати – рече Пайпър предпазливо. – Просто си върви.
– Да бе. На всички ви се ще да изчезна. Да ме накарате да забравя това, което тя ми причини.
– Това е в миналото. Да го забравим.
Мъжът пристъпи към тях, стиснал здраво пистолета. Вниманието му бе съсредоточено върху Джейда.
– И нейната малка кукличка. Вече не е толкова малка.
Пипалата на страха се разпростряха по тялото ѝ. И тогава Пайпър го чу. Прищракване на отваряща се врата. Кара, Той щеше да я убие. И може би и Джейда.
Никога не се бе чувствала толкова безпомощна. Глокът ѝ бе заключен в багажника на колата и всичките хватки на света за самозащита бяха безполезни, след като този луд държеше Джейда на прицел.
Но не гласът на Кара се разнесе от всекидневната. Беше Куп и ужасът я вледени.
– Не можах да заспя – подвикна той, Ханк сграбчи Джейда. Притисна дулото в слепоочието ѝ и тръсна рязко глава към Пайпър. Сочейки ѝ да мине пред него през вратата на спалнята.
Когато ги видя, Куп замръзна. Първо Пайпър, после Джейда и накрая Ханк.
– Куп… – изхълца Джейда, ужасена.
– Той търси Кара. – Пайпър се опита да направи крачка напред. Дулото на пистолета се отмести от главата на момичето и се насочи към нейната.
– Не мърдай от мястото си или ще ти пръсна главата!
Дулото се заби в слепоочието на Пайпър. Тя се опита да заглуши хлипанията на Джейда, да се пребори с ужаса, толкова силен, че заплашваше да я парализира. Прикова поглед в Куп.
Екипна работа,
– Свали пистолета. – Гласът на Куп беше нисък и застрашителен,
– Дошъл си тук да търсиш курвата си? – попита Ханк подигравателно.
– Той говори за Кара – уточни Пайпър. – Не за мен.
Куп не зададе никакви въпроси. Той беше силов играч. Беше четвъртият даун, оставаха десет ярда ло голлинията и течаха последните секунди.
– Хвърли оръжието – процеди той през стиснатите си устни.
– И защо да го правя? – Дулото се заби още по-дълбоко в слепоочието на Пайпър – Ще я накажа. Тя ме изостави и дотича при теб, заметнала пола над главата.
– Имаш мръсно подсъзнание – рече Куп, – Кара не означава нищо за мен.
– Ти си лъжец! Също като нея.
– Нямам причина да те лъжа. – Куп беше спокоен и непринуден, с изключение на напрегнатата бдителност в очите му и мускула, потрепващ в ъгълчето на устата.
Без никакво предупреждение натискът върху главата на Пайпър изчезна и Ханк отново заби дулото в слепоочието на Джейда.
– Ще пръсна главата на Кара, но това не е достатъчно. Ще я нараня там, където ще я заболи най-много, – Той притисна ръка към гърлото на момичето. – Първо ще размажа главата на хлапето, Джейда се задави. Тялото ѝ се разтърси от конвулсии.
Струйка пот потече между гърците на Пайпър. Кожата ѝ бе лепкава, сърцето ѝ биеше бясно.
– Защо мислиш, че Куп и Кара са любовници? – Трябваше да говори. Да каже нещо. Каквото и да е. – Куп е мой любовник. Двамата с Куп сме любовници от цяла вечност. Ние сме повече от любовници. Ние истински сме обичаме, – Тя продължи да говори. Печелеше време. Разсейваше го от пистолета, забит в главата на Джейда. – Той дори не харесва Кара. Подиграва ѝ се зад гърба.
– Лъжеш.
С периферното си зрение тя видя как Куп се раздвижи. Бавно. Четвърт стъпка наляво. Пайпър продължи да говори.
– Ти знаеш каква неудачница е тя. Знаеш го по-добре от всеки друг. Дори не се грижи за Джейда. Собствената ѝ дъщеря. Затова аз я наглеждам. Защото Кара мрази собствената си дъщеря. – Куп направи още една стъпка. Екипна работа, Екипна работа, – Как може такава жена още да те интересува? Тя каза, че никога не е искала да бъде майка. Че Джейда ѝ тежи като воденичен камък на шията. Заради нея не може да е свободна.