Задавен стон се изтръгна от дъното на душата на Джейда. Ханк потрепна, а Куп литна във въздуха. Дългото му стройно тяло се изпъна като струна. Той връхлетя върху Ханк с най-великолепния плонж в кариерата си. Смазващ, непозволен блокаж, прерязващ коленете на противника, разтърсващ стаята.
Пайпър сграбчи Джейда и падна отгоре ѝ, закривайки момичето със собственото си тяло, когато пистолетът изгърмя.
21
Пайпър обгръщаше отвсякъде Джейда с тялото си, за да я предпази.
Страхуваше се да вдигне глава, за да не открие някоя част от детето, която да бъде наранена. Секундите от нощния кошмар бавно се нижеха. Дали Куп беше мъртъв? Дано куршумът е уцелил Ханк. Или стената. Или пода. Каквото и да е, само не и Куп. Той трябваше да остане жив. Трябваше да остане жив, защото тя го обичаше – обичаше го с цялото си сърце – и защото той трябваше да довърши работата, която тя не успя, да защити Джейда.
Куп, бъди жив.
Пронизителен женски писък. Не беше нейният. Нито на Джейда. Кара.
– Ти, кучко! – Яростният рев на Ханк смрази Пайпър до мозъка на костите.
Ожесточена ругатня откъм Куп.
Той беше жив.
Тялото на Джейда се раздвижи под това на Пайпър. Къде беше пистолетът? Пайпър трябваше да се добере до пистолета. Извърна глава.
Куп беше затиснал Ханк върху пода. Имаше кръв.
Пайпър се надигна от Джейда и се хвърли към пистолета. Когато застана на колене, стиснала оръжието с две ръце, видя Кара да стои от вътрешната страна на вратата, а от ужас устата ѝ бе добила формата на буквата "О", Пайпър ѝ изкрещя да се обади в полицията.
Случилото се след това беше кратко и брутално. Куп вдигна Ханк, стискайки го за гърлото, и го блъсна в стената. Удря го, докато Ханк се свлече в безсъзнание на пода.
Джейда грабна пластмасовия пистолет. С разкъсвано от ридания тяло, момичето изтича при Ханк и стреля в сгърченото му тяло. Гумените куршуми полетяха един след друг.
Пайпър видя първо кървавото петно върху стената, а след секунда съзря нещо още по-ужасяващо. Яркочервена роза беше разцъфнала върху сакото на Куп.
Парамедиците едва я възпряха да се качи в линейката при него. Тя скочи в колата си и ги последва, без да мисли за ограниченията на скоростта. В главата ѝ пламтеше само един въпрос: кои части от тялото му бе поразил куршумът? Когато пристигнаха в Спешното, тя отказа да се отдели от него дори за миг.
Куп беше прострелян отстрани. Имаше входна и изходна рана, което беше добре. Никакви важни органи не бяха засегнати. Това също беше добре. Само дето той беше ранен, а това беше ужасно. Немислимо.
Тя стоеше на стража до леглото му и подлагаше на кръстосан разпит всеки лекар, сестра или санитар, който влезеше в стаята да провери как е той. Дори се опита да се вмъкне в рентгеновата лаборатория с него, но я заплашиха, че ще извикат охраната.
Куп напълно съзнаваше какво става, но не направи опит да я възпре. Вместо това я наблюдаваше с известно недоумение.
Докато Куп беше в Рентгенологията, Пайпър започна да навързва нещата. Тя бе предположила, че той има само един враг – Ноа Паркс. Но бе сгрешила. Ноа стоеше зад опитите за саботаж в клуба, дрона и лъжливото обвинение. Но патологично ревнивият бивш приятел на Кара беше отговорен за останалото. Ханк вярваше, че Куп и Кара са любовници. Той бе нападнал Куп през нощта, след като откараха Файза до Канада. Той беше срязал гумите на Куп. Пайпър подозираше, че Ханк е знаел точно кой е зад волана на аудито в нощта, когато е изтласкал колата от шосето. Щом не можеше да има Кара за себе си, искаше да е сигурен, че никой друг мъж няма да я има.
Тя разказа всичко на полицията, като се опитваше да не мисли какво можеше да се случи с Кара и Джейда, ако Ханк не бе сбъркал апартамента. Или какво щеше да се случи с всички тях, ако Куп не се бе появил.
Изчака до осем сутринта, за да се обади на Хийт, който след няма и половин час дотича в стаята в Спешното. Лицето му беше бяло като болничния чаршаф. Въпросите му бяха кратки, но точни, и щом се увери, че с Куп всичко ще бъде наред, възвърна обичайния си маниер и кимна към клиента си, проснат върху болничното легло.
– Хубава нощничка.
– Остави го на мира – озъби се Пайпър.
Куп и Хийт се спогледаха, но тя не им обърна внимание. В момента не искаше никой да тормози Куп.
По-късно същата сутрин Пайпър говори по телефона с Кара и Джейда. Ханк беше в затвора за опит за убийство, заедно с още един куп други обвинения. Кара се упрекваше за всичко.
– Той наистина беше много мил, когато започнахме да се срещаме, а когато разбрах колко е болен, вече беше прекалено късно. Затова напуснах Сейнт Луис. За да се махна от него. Никога не ми е идвало на ума, че ще ме последва.