Думите му я накараха да застане и тя побърза да потуши опасната искрица надежда.
– Наистина ли? Защото, ако това е най-добрата ти връзка, имаш сериозна нужда от терапия.
Пайпър видя как упоритостта му се завърна. Упоритостта, която отказваше да се примири със загубата. Качество, което го беше направило шампион, но в същото време я бе накарало да бъде толкова предпазлива спрямо него. Много бързо трябваше да предприеме нещо. Нещо категорично. Тя знаеше какво да бъде, но не беше сигурна, че ще има сили да го понесе. Пое дълбоко дъх. Длъжна беше да го направи, защото го обичаше достатъчно, за да знае кое е най-доброто за него… дори това да разбиеше сърцето ѝ.
– Ето какво ще ти кажа. Куп… – Пайпър си пое пресекливо дъх. – Веднага щом нещата се уталожат, трябва да се обадиш на Диъдри.
Той спусна болничното легло назад с няколко сантиметра.
– Изгубих желание да правя бизнес с нея.
– Тя няма вина за случилото се с Ноа, но аз не говоря за бизнес. Говоря за лична връзка. – Изтика с мъка думите през гърлото си. – Тя е по-добър избор от холивудските красавици. Двамата сте идеални един за друг. А и тя е почти влюбена в теб. Ако миналата нощ научихме нещо, то е, че животът може да бъде много кратък. Ако продължиш да си пилееш времето с други жени, например с мен, ще прецакаш шанса си да намериш идеалната жена.
Той я погледна, сякаш се бе сдобила с огромна дупка в мозъка, и леглото отново се вдигна.
– Диъдри Джос не е идеалната жена за мен.
Как можеше да не вижда нещо толкова очебийно?
– Напротив, идеалната е! Диъдри е умна, преуспяла, красива, точно типът жена, която винаги ще те подкрепя и ще бъде до теб. Освен това е луда по теб. А и е много мила. Почтено човешко същество.
– Това вече е неоспорим факт – постанови той. – Ти окончателно си изперкала.
– Ти си на трийсет и седем години. Време ти е.
– Нека да уточним. Ти се опитваш да скъсаш с мен и едновременно с това да ме сватосаш с друга жена? Правилно ли съм разбрал?
– Не с която и да е друга жена. Двамата с Диъдри сте родени един за друг. Наблюдавах те как се държиш, когато сте заедно. Ако дадеш дори малък шанс на връзката ви, можеш много лесно да се влюбиш в нея. На теб може да не ти е ясно какво трябва да правиш с живота си, но за мен няма никакво съмнение.
– Продължавай – рече той с нещо подозрително напомнящо на ехидство. – Кажи ми. Знам, че умираш от нетърпение да го направиш.
– Добре. Трябва да се откажеш от бизнеса с нощните клубове. Той не е за теб. Купи си малко земя, засей я. Отглеждай каквито боклуци ти хрумнат. И се задоми… с подходящата жена. Някоя, която е също толкова… ослепителна като теб. Имаш нужда от някоя страхотна жена. Умна, великолепна и успяла, но здраво стъпила на земята. Също като теб.
– Това наистина е невероятно – промълви той почти с удивление. – И така, я ми кажи… Какво да правя с факта, че може би погледът му леко потрепна – ...съм малко влюбен в теб?
Риданието заплашваше да изригне от устата ѝ. Някак си успя да го превърне в рязък, невесел смях.
– Не си.
– Е, явно и това знаеш.
Знаеше го. Както знаеше всичко останало. Малко влюбен. Като че ли имаше нещо такова! Нямаше да се разплаче пред него. Никога!
– Ти си шампион.Това е в кръвта ти. Така си устроен, което те прави велик. Но това е истинският живот, а не игра. И вместо да заравяш глава в пясъка, помнели за това, което ти казах. За себе си. За Диъдри. За всичко.
Това го вбеси.
– А какво ще се случи с нас? Искам да кажа, след като се сваля с Диъдри.
– Нищо няма да се случи с нас.
– Не искаш ли да останем приятели? – Рязкото движение с ръката го накара да потръпне от болка, но изглежда, не му пукаше. – да се срещаме понякога на по чаша бира? Или на партия покер? Просто като дружки?
Пайпър не можеше да издържа повече.
– Ще чакам в коридора, докато дойде Джоуна.
– Направи го.
Че може би… съм малко влюбен в теб? Любовта или я имаше, или и не. Вече го знаеше. Пайпър плачеше за пръв път, откакто беше дете. През целия път до апартамента – големи, парещи сълзи, които се стичаха по бузите ѝ и капеха върху якето. Сълзи, изливащи се от бездънен кладенец.
Тя беше чакала твърде дълго, докато се влюби. Затова беше толкова тежко. Трябваше да се влюби за пръв път, докато беше тийнейджърка, като всяко нормално момиче. И още няколко пъти след това. Ако беше направила всичко, както си му е редът, сега щеше да е натрупала достатъчно опит и да знае как да се справи с разбито сърце, ала тя нямаше никакъв. Затова целият ѝ свят се бе разпаднал.