Предното колело на сонатата се качи върху тротоара, когато зави по уличката зад "Спирала". Трябваше да опакова багажа си, но не можеше да влезе вътре със сополив нос, цялата обляна в сълзи. Не можеше да позволи някой да я види толкова съсипала. Даде на заден и подкара напосоки към шосето, виещо се покрай брега на езерото. Когато стигна там, тръгна, препъвайки се, през тревата към крайбрежната алея.
Откъм езерото духаше остър леден вятър. Проникваше през пуловера, но сълзите продължаваха да се леят. Всички онези сълзи, които беше потискала през годините, изригнаха наведнъж. Сълзи за майката, която не помнеше, за бащата, който я обичаше и огорчаваше, и за бившия куотърбек, който беше откраднал сърцето ѝ, без тя да разбере.
Хукна да тича. В тази част на алеята нямаше много бегачи, а във въздуха танцуваха няколко снежинки. Ноември настъпваше след броени дни. А после идваше зимата. Студената чикагска зима. Пайпър се затича по-бързо, опитвайки се да надбяга нещастието.
Една жена в моден спортен екип, бутаща детска количка, тичаше срещу нея. Когато жената се приближи, намали ход, сетне спря.
– Добре ли сте? – попита тя, а бебето и спеше безметежно в количката, Пайпър осъзнаваше, че навярно изглежда налудничаво. Забави темпо, за да отвърне на загрижения въпрос на непознатата.
– Моето… куче умря.
Конската опашка на жената се полюшна.
– Съжалявам – рече тя.
Пайпър отново се затича. Беше изрекла още една лъжа. Никога досега не беше лъгала, но сега се бе превърнала в професионална лъжкиня, Всички тези лъжи.
Ще се задоволя и с Есме. Всъщност лейди Есме. Есмералда е семейно име., – Истина е… Аз съм твоята преследвачка.
Завъртя се и изкрещя след жената;
– Разделих се с мъжа, когото обичам с цялото си сърце, и той никога, никога няма да ме обича по същия начин, затова ме боли толкова жестоко и сега не знам какво да правя с живота си.
Единственият знак, че жената е чула думите ѝ, беше ръката ѝ, която се вдигна от дръжката на количката и ѝ помаха.
Пайпър зарея поглед във водите на езерото, отпуснала отстрани ръцете си, стиснати в юмруци, с тракащи зъби и бузи, мокри от ледени сълзи. Трябваше да намери своето ново Аз, Едно неразрушимо Аз, което никога, никога нямаше да позволи отново да ѝ се случи това.
Измина една седмица. Пайпър си беше отишла. Като че ли никога не е била тук. Чистачките изтъркаха кръвта от стената на апартамента и подредиха мебелите по старите им места. Куп влезе веднъж и повече нямаше сили да повтори.
Ликът на Пайпър, застанала пред него с пистолет, забит в слепоочието ѝ, прогаряше мозъка му. Точно в онзи момент той беше разбрал. Сякаш порив на вятъра бе разсеял мъглата, скриваща истината, която трябваше отдавна да прозре. Но вместо тутакси да я признае, той яко се беше издънил в болницата. Не беше изрекъл правилните думи, което беше горчива ирония, имайки предвид репутацията му на човек, умеещ да казва сбито най-същественото. Дългите години, когато бяха завирали микрофони в лицето му, го бяха научили да разкрива само това, което искаше, точно както го искаше. Но когато се наложи да каже правилните думи на Пайпър, той се провали по възможно най-лошия начин и сега тя не отговаряше на обажданията му.
Раната отстрани на тялото му зарастваше, но останалата част от него представляваше пълен хаос. На вратата на кабинета се почука. За пръв път от дни някой го притесняваше. Не им се сърдеше, че се стараят да го избягват. Той беше груб с клиентите, недоволен от сервитьорите и открито враждебен към охранителите. Дори се скара с Тони само защото той настояваше, че климатичната инсталация в клуба е изправна. Но въздухът беше застоял, не циркулираше. Толкова натежал от вонята на парфюм и алкохол, че тя се бе просмукала в порите на Куп.
Извърна се от екрана на компютъра, в който се взираше незнайно откога, и насочи гнева си към вратата.
– Изчезвай!
Джейда нахлу в кабинета.
– Ти си скъсал с Пайпър! Как си могъл да го направиш?
– Пайпър скъса с мен. А ти откъде знаеш за това?
– Говорих с нея по телефона. Отначало тя не ми каза, но накрая изкопчих всичко.
Той се облегна на стола, опитвайки се да изглежда безразличен, макар че искаше да измъкне всички подробности от момичето.
– И така… какво каза тя за мен?
– Само че не те е виждала от инцидента.
– И от това ти заключи, че аз съм скъсал с нея?
– Тя звучеше тъжно. – Джейда се пльосна на дивана. – Тя защо скъса с теб?