– Защото.,.?
Той ѝ даде най-простия отговор.
– Липсват ми сутрините.
Диъдри не схвана, но Пайпър щеше да разбере колко уморен се чувстваше от тълпите, от надвикването с музиката, от миризмите и бляскавите топки, окачени на тавана. Беше му писнало да живее по-голямата част от живота си през нощта. Искаше чист въздух. Искаше да спи повече от три часа преди сутрешния крос. Искаше да направи точно това, което Пайпър беше казала: "Да отглежда боклуци". Не знаеше дали те се получи, но в момента за много неща не беше сигурен дали ще се получат. Знаеше единствено, че трябва да направи някои големи промени.
Погледна към тениската си, висяща на стената зад Диъдри.
– Един мой приятел ми каза, че този бизнес не е за мен, но ми отне известно време, докато го осъзная,
– Пайпър?
Той не го отрече, нито го потвърди.
– Онзи ден ѝ се обадих – ката Диъдри. – Двете си поговорихме.
Изглежда, всички, освен него, си говореха с Пайпър.
– Знаеш ли, че тя мисли, че двамата с теб трябва да сме двойка? – Диъдри завъртя сребърния пръстен на пръста си. – Но това няма да се случи, нали?
Куп мразеше да огорчава жените, но искаше да бъде честен с нея.
– Боя се, че не. Съжалявам за това.
– Недей. – Тя затъкна кичур коса зад ухото си и му се усмихна тъжно. – След като премислих добре нещата, разбрах защо не съм подходящата жена за теб. Ти се нуждаеш от някоя по-… необикновена.
Интересно как всички тези жени смятаха, че знаят от какво имаше нужда той.
– Съжалявам, че няма да работим заедно – рече тя. – Ако промениш решението си, обади ми се.
– Непременно – отвърна той, макар да знаеше, че няма да го направи.
Веднага щом Диъдри си тръгна. Куп взе телефона, остана втренчен за миг в него, после изпрати на Пайпър нов есемес.
Обичам те. Не малко. С цялото си сърце.
Есемесът остана недоставен. Тя окончателно го бе блокирала.
22
Не искам да се срещам с него – заинати се Бърни, докато Пайпър я водеше към кафенето, където трябваше да се срещнат с Уили Махони точно след десет минути. – Той ще реши, че съм някоя изкуфяла старица.
Съвсем подходящо описание на начина, по който се чувстваше Пайпър – безкрайно стара и едва способна да функционира. Куп отчаяно и липсваше. Тази сутрин едва имаше сили да се надигне от леглото и единствено чувството за дълг я накара да изпълни ангажимента си към Бърни.
Тя се възползва от доброто сърце на старата жена.
– Той е мил мъж и е самотен. Знаеш какво е да изгубиш половинката си. Ти си идеалният човек, който да го ободри и развеселя,
– Не разбирам защо трябва да съм точно аз. Той ще си помисли, че съм откачена.
– Той ще си помисли, че си интересна жена, и трябва да го видиш лично, за да спреш да мислиш за това.
Може би и Пайпър щеше да успее да спре да мисли за Куп, ако той престанеше да ѝ се обажда, но състезателният му дух беше прекалено силен, за да се предаде без тежка битка. Тя трябваше да направи това, което той искаше. Трябваше да се пренесе да живее при него и така да го задуши с вниманието и обожанието си, че да престане да бъде предизвикателство за него. Ако го беше направила, той щеше да я изхвърли през вратата възможно най-бързо. Но тя не го бе сторила, защото не беше достатъчно силна.
Двете с Бърни пристигнаха с десет минути по-рано, но Уили вече седеше край същата маса в дъното на заведението, където двамата с Пайпър бяха разговаряли преди седмица и половина.
– Това е той – рече тя.
– Не ми каза, че е толкова хубав – прошепна Бърни, Той беше пригладил върху розовия си скалп малкото останало от косата му. Закопчаната до врата му риза с дълъг ръкав изглеждаше така, сякаш сам се беше опитал ла я изглади, и бе допълнил сивия си панталон с нов аксесоар – чифт бели маратонки. Пайпър прегърна Бърни през кръста, благодарил, че може да се опре на нещо солидно.
– Исках да те изненадам. Да вървим.
Бърни пристъпваше така, сякаш се бе запътила към ешафода. Уили се изправи и Пайпър ги представи. Бърни не си губи времето в предисловия.
– Зная, че сигурно мислиш, че съм една откачена старица.