– Контрапредложение? Какво ще кажеш за следното? Ако той изчезне от живота ми обещавам да му изпратя целия ми комплект тениски на "Беърс".
– Гарантирам ти, че той няма да приеме няколко тениски в замяна на живот в луксозен апартамент. Със сигурност можеш да предложиш нещо по-добро.
Тя искаше единствено да се сложи край на това нещастие, а това нямаше как да се получи, докато Куп не я оставеше на мира. Изгледа кръвнишки Питона.
– Ако той изчезне от живота ми, лично ще го сватосам с Диъдри Джос.
– Явно все още не приемаш тези преговори сериозно.
Приемаше ги много по-сериозно, отколкото той си представяше. Защо Куп я подлагаше на всичко това? Трябваше вчера да говори с него. Трябваше да запази хладно безразличие и да му позволи да каже онова, което искаше, без тя да пророни нито дума. Но се беше държала като прекалено голяма страхливка. И все още постъпваше като такава.
– Ще работя един месец безплатно върху сайта му за клуба. Но ще общувам единствено с Тони, при това само ако Куп забрави за съществуването ми.
– Три месеца.
– Два месеца.
– Разумно. – Хийт извади телефона си. – Нека го съгласувам с него.
– Направи го – съгласи се тя.
Той излезе на паркинга. Пайпър го видя през прозореца как разговаря по мобилния. Наблюдаваше го как снове между нейната колата и своя сув. Накрая агентът прибра телефона в джоба си и се върна вътре.
– Не става. Той иска лична среща.
Тя не можеше да се съгласи. Не можеше.
– Не.
– Мислех, че искаш да се отървеш от него.
– Повече от всичко на света.
– Тогава му предложи нещо, на което той не може да устои. Нещо друго, освен себе си.
Тя скочи от стола.
– И откога, мамка му, станах толкова шибано неустоима? Ще ми кажеш ли?
– Не аз съм този, който трябва да отговори. Не че не те намирам за очарователна.
Тя се озъби насреща му.
– Не желая да разговарям с него!
– Разбирам. Но това са преговори.
Това е лудост, ето какво беше.
– Два месеца безплатна работа по сайта и цяла година ще проучвам биографии и ще проверявам за криминално минало. Цяла една година!
– Ето това вече е разумна приказка. – Той отново се измъкна от кантората.
Тя се отпусна зад бюрото. Двамата се бяха съюзили, за да я измъчват.
Виждаше Хийт, който говореше отвън, пред прозореца. Подпря ръка на бедрото си, отмятайки назад единя преден край на спортното си сако. Поговори още малко. Накрая се върна вътре.
– Той отказа.
– Разбира се, че го е направил – заключи тя горчиво. – Той толкова мрази да губи, че ще направи всичко, за да спечели, без значение колко е безскрупулно.
– Не е най-милото изказване, прозвучало от устата на една влюбена жена.
Тя прикова поглед в една точка точно над веждите му.
– Аз не съм влюбена и вече трябва да си вървиш.
– Бих могъл да го направя, но… изглежда, Анабел си е напъхала носа в цялата тази история и е решила, че двамата с Купър се нуждаете от някакъв финал. Не знам каква е тази работа с жените и финала, но няма да ти се размине. Трябва да те предупредя, че преговорите с мен са много по-лесни, отколкото тези със съпругата ми. Знам, че тя изглежда почтена, но отвътре е истински бандит.
– Анабел иска от мен да направя това?
– Тя наистина много си пада по тази работа с "финала". – Изрече го със съжаление. – Обещах да ѝ се обадя, ако прецакам тези преговори, и тя всеки миг ще цъфне тук.
Пайпър се срина окончателно. Можеше да се бори с мъже, но не и с Анабел.
Изведнъж я заля безкрайна умора.
– Ще се срещна с него, но само на публично място. – Тя се свлече на стола. – Утре следобед в кафенето "Биг Шоулдърс". При това само ако ми даде честната си дума, че след това повече няма да се опитва да контактува с мен.
– Задръж така. – Хийт извади мобилния си.
Пайпър искаше да изкрещи. Или да се разплаче.
Този път Питона остана вътре.
– Куп, тя ще се срещне с теб, но само на публично място, в кафенето "Биг Шоулдърс", утре следобед, и то само ако се съгласиш след тази среща повече да не контактуваш с нея. – Хийт слушаше и потропваше с крак. – Ъхъ… Ъхъ… Добре. – Затвори и я погледна. – Трябва да бъде днес. И не в "Биг Шоулдърс". Той има среща в кметството, така че веднага след това ще се видите на "Дейли Плаза". В два часа. Няма по-публично място от това. Мисля, че трябва да приемеш.
Нима беше възможно победата да означава толкова много за него? Той вече притежаваше сърцето ѝ. А сега искаше да го стъпче до смърт.