– Притокът на адреналин може да те накара да изпиташ какви ли не странни неща.
– Знам всичко за притоците на адреналин, но те изчезват. Моите чувства са постоянни.
Пипалата на горчивата действителност пропълзяха в душата ѝ.
– Не са минали дори две седмици. Дай им време.
– Наистина ли си толкова цинична?
Младата жена не се чувстваше цинична. Чувстваше се крехка като захарен памук. Беше притиснала шампионския му гръб до стената и той се бореше по единствения начин, който знаеше – с груба сила,
– Рискувай, Пайпър – заговори Куп. – Аз не съм Дюк Дъв, Кажи ми как се чувстваш, истината. Или ме обичаш, или не. Надникни дълбоко в сърцето си. Трябва да знам.
Нямаше нужда да надниква. Ала беше невъзможно да го изрече на глас. При все това, ако не го направеше, не постъпваше ли като страхливка?
Тя беше твърда жена. Да бъде корава, беше начинът и на живот. Пъхна юмруци по-дълбоко в джобовете.
– Да, обичам те. Със сигурност те обичам. Как бих могла да не те обичам? – Захвърли думите в лицето му, – Обичам те достатъчно, за да не позволя това да стигне по-далеч. Двамата сме прекалено различни, за да имаме общо бъдеше, така че какъв е смисълът?
– Единственото различно помежду ни са банковите ни сметки.
– Огромно различие.
– Само ако вярваш, че единствено парите имат значение.
– И славата. И нощните клубове. И пръстенът на Суперкупата...
– Какъвто нито един от двама ни не притежава.
– ...и холивудските приятелки.
– Казват, че противоположностите се привличат. Най-забавното в тази история е, че ние с теб не сме противоположности. Ние сме един и същи човек, двете страни на една и съща монета, – Един мускул заигра в ъгълчето на челюстта му. – Само дето аз съм с ясен ума ти – не.
– Това не е...
– Ето какво не проумявам; защо ти е толкова трудно да повярваш, че може да те обичам?
Куп се опитваше да я обърка и тя изтърси първото, което и хрумна,
– Аз не съм красива – А ти си знаменитост. И не съм домакиня.
Той настръхна войнствено.
– Това ли е всичко, с което разполагаш?
– И парите ти.
– Вече го спомена.
Група бизнесмени го забелязаха и започнаха да го приближават. Тя се извъртя рязко към тях.
– Не сега!
За пръв път Куп не се опита да замаже грубостта ѝ със свойския дружелюбен маниер на момчето от Юга. Той дори не се обърна.
Мъжете ѝ метнаха няколко унищожителни погледа и се разкараха. Не ѝ пукаше. Беше готова цял живот да бъде лошото ченге, за да го защитава.
– Ето какво знам аз. – Настойчивостта му я плашеше. – Баща ти може и да ти е мислел доброто, но толкова зле е преиначил представите в главата ти, че ти си забравила истинската си същност. Ти си сама срещу света и се плашиш до смърт от всичко, което те кара да се чувстваш уязвима.
– И това го казва самият господин Корав пич – не се стърпя да му го върне Пайпър.
– Аз съм твърдоглав и обсебен, преследвам целите си до дупка, но никога не съм се смятал за непобедим. Ти си тази със стоманената воля.
– Това не е вярно! – възкликна тя, – Аз се влюбих в теб, нали? И нищо не би могло да ме накара да се чувствам по-малко непобедима от това.
– И тъкмо заради това толкова упорито и решително ме отблъскваш.
Куп грешеше и имаше само един начин, по който можеше да го накара да разбере и завинаги да сложи край на всичко това. Беше длъжна да стигне докрай. Веднъж завинаги да се освободи от това да излее всичко, натрупало се в душата и сърцето ѝ, докато стане ослепително ясно и на него… и на нея… каква невъзможна двойка бяха двамата.
– Добре. Ще го направя. Ще се пренеса да живея при теб. Ще си дадем няколко седмици и тогава сам ще се увериш.
Куп я привлече в обятията си.
– О, мила... Пайпър затвори очи. Отпусна буза върху гърдите му. Победена.
Той обви лицето ѝ с длани и опря чело в нейното.
– Работата е там… – подхвана, – че предложението вече не е валидно.
– Какво? – Тя отскочи назад. Той беше направил подвеждащо движение. Класически заблуждаваш, ход на куотърбек.
– Аз бих поверил живота си на Пайпър Дъв, – Нежността в очите му я преряза като нож. – Но не съм готов да поверя сърцето си на дъщерята на Дюк Дъв.
– Какво искаш? – почти проплака тя.
– Искам официален документ.
– За какао твориш?
– За брак.
Пайпър се отдръпна рязко от него.
– Не говориш сериозно.
– Не смятах все още да повдигам въпроса. Възнамерявах да ти дам малко време, за да се успокоиш и да свикнеш да бъдеш обичана. Но сега разбирам каква грешка би било. Ти си толкова паникьосана, че ще търсиш единствено причини да се разделим.