Престорената кашлица я накара наистина да се задави и полицаят прие думите ѝ като разрешение за обиск, но очевидно се наслаждаваше прекалено много на общуването с един от най-известните спортисти на града, за да каже на Греъм да се отдръпне. Вместо това Суперсекси ѝ нареди да седне на задната седалка на патрулката, С нарастващ ужас Пайпър наблюдаваше през мръсните прозорци на патрулката как Суперсекси отваря пасажерската врата под зоркия поглед на Греъм. По-малко от десет секунди бяха нужни на ченгето, за да открие глока. Греъм се извърна към полицейската кола и дори през прозореца тя можеше да види гнева му.
Суперсекси отвори багажника ѝ, разкривайки голямата ѝ торба, издута от дегизировките. С озадачена физиономия извади Тинкълбел, Последва продължителен разговор между двамата мъже. Накрая Греъм се ръкува с полицая и се отправи към своята тесла, без да погледне към нея.
Суперсекси, чисто име се оказа полицай Ерик Варгас, най-накрая се увери в законността на разрешителното ѝ и след три часа в полицейския участък и втора глоба за неизправния заден стоп я освободи. При нормални обстоятелства щеше да се зарадва на уюта на малкия си апартамент, с високи тавани, сводести прозорци и дървени подове, но днес нищо не ѝ носеше утеха. Докато вадеше от хладилника бутилка студена бира "Гус Айланд" , на входната врата се почука,
– Пайпър! Пайпър, там ли си, скъпа?
Пайпър обожаваше съседката си от долния етаж, осемдесетгодишната Бърни Берковиц. Но през последните няколко седмици Бърни бе започнала да показва признаци на деменция, а в момента Пайпър се чувстваше прекалено разстроена и потисната, за да и обърне нужното внимание. Не че имаше избор. Бърни беше самотна. Все още имаше остър поглед и знаеше, че Пайпър е вътре.
Пайпър отиде, влачейки крака, да отпори вратата.
– Здравей, Бърни.
Бърни не изчака покана, а направо нахлу вътре. Необичайно за нея, днес на късата ѝ коса, боядисана в яркооранжево, се виждаха сивите корени, а от тъмночервеното и червило – нейната запазена марка – нямаше и следа. Преди съпругът ѝ да почине, Бърни носеше екзотични тоалети, но сега вместо шалвари, раирана тениска или широка пола, тя се бе загърнала със старата жилетка на Хауард и бе нахлузила долнище на анцуг.
Пайпър ѝ протегна бутилката с бира,
– Искаш ли една?
– Не и след Деня на труда. Но не бих отказала чаша водка с лед.
Пайпър имаше изостанала бутилка водка "Столичная Елит" от по-добрите времена и отиде да я донесе.
– Твоето поколение разбира от пиене.
– Има с какво да се гордеем.
Младата жена се усмихна криво. В някои отношения Бърни беше все същата жена, както преди последния ѝ круиз, когато Хауард получи сърдечен удар с фатален край недалеч от бреговете на Италия. На Пайпър ѝ се искаше всичко за Бърни да бъде както преди, но тя искаше много неща, които нямаше изгледи да получи.
– Напоследък отсъстваш толкова много, че почти не те виждам – оплака се Бърни.
– Занапред ще ме виждаш по-често. – Пайпър пусна няколко кубчета лед в чашата с водка и се застави да го изрече на глас: – Издъних се с моята голяма работа.
Макар Бърни да не бе запозната с подробностите по случая, тя знаеше, че Пайпър има важен клиент.
– О, скъпа, съжалявам. Но ти си умна. Ще измислиш нещо.
На Пайпър ѝ се искаше да го вярва, но истината беше, че утре се налагаше да уведоми клиента си, че Греъм я е разкрил, и когато неприятната среща приключеше, тя щеше да бъде уволнена.
От вратата се разнесе ново почукване – чисто формално, защото съседката ѝ Джен влезе, без да чака покана. Тя все още беше облечена в професионалното си облекло – изумруденозелена тясна рокля, идеално обгръщаща слабото ѝ тяло. Тъмната ѝ коса стигаше до раменете, а гримът ѝ бе все така безупречен, както рано сутринта, когато го бе нанесла.
– Утре на места ще има превалявания – заяви тя мрачно. – Имаме нужда от дъжд, така че това е добре, но амброзията ще избуи и алергиите ще са истински кошмар. – Тя подсмръкна, сякаш вече страдаше. Преди деветнайсет години Дженифър Маклийш беше новата секси метеороложка в Чикагската телевизия, но сега беше на четиресет и две, вече не беше свежо младо момиче и бе убедена, че наскоро назначеният директор на канала ще я замени с някое по-младо лице от модния подиум.
– Хауард имаше много проблеми с амброзията – намеси се Бърни. – Чудя се дали още го мъчи.
Джен се спогледа с Пайпър, сетне се отправи към дивана, потраквайки с токчетата на бежовите си обувки по дървения под.
– Съкровище, Хауард си отиде. Ние разбираме колко ти е мъчно за него, но...