Анабел имаше фантастични контакти и талант да твори чудеса, затова Куп остави на нея всички сватбени приготовления, но чак след като тя го накара да седне и да изслуша лекцията ѝ.
– Бракът е сериозно обвързване. Куп. Не е нещо, което можеш да направиш импулсивно, а това е прекалено прибързано...
И професионалната сватовница продължи в този дух. Той разбираше как може да ѝ изглежда случващото се, но никога не беше правил нещо по-малко импулсивно в живота си. Пайп щеше да разбере. Длъжна беше. И щеше да дойде… защото, ако не го стореше… Той не можеше да мисли за подобна вероятност.
Прекара следващия ден, опитвайки се да запълни с нещо времето си до шест часа, за да не се напие. В медиите беше плъзнал слухът за появата му вчера в канцеларията, където издаваха разрешителни за брак, но той не връщаше обажданията на журналистите. Вместо това подложи на изпитание физическото си възстановяване, като пробяга три километра, изпи кана кафе, после тича още километър и половина. Отиде в офиса и пусна компютъра. Влезе в новинарския спортен сайт. Изключи компютъра. Опита се да почете.
Хийт се обади около един на обед.
– При мен е бившата ти охранителка, малко е изнервена. И шумна.
Куп стисна по-силно телефона.
– Освен всичко останало.
От другия край на телефона долетя крясъкът на Пайп.
– Не можеш да се ожениш без предбрачно споразумение, идиот такъв! А едно предбрачно споразумение не е нещо, което може да се направи за два часа!
– Боя се, че тук те хвана натясно. Куп – заяви Хийт.
– Ти струваш милиони! – изкрещя тя. А после, навярно се нахвърли върху Хийт, макар да крещеше толкова високо, че Куп се принуди да отдалечи телефона от ухото си: – Сега разбираш ли срещу какво съм изправена? Той е адреналинов наркоман.
– Тя несъмнено има право за това – заяви агентът му. – При тези обстоятелства категорично те съветвам да не предприемаш нищо повече, преди да се свържеш с адвокатите ти.
– В противен случай ще те ошушкам до последния цент!
При все че телефонът се намираше на достатъчно разстояние от ухото му. Куп го чу съвсем ясно.
– Чу ли? – попита Хийт.
– Трудно е да не го чуя. Кажи ѝ да се притеснява за себе си. – Куп затвори.
Анабел беше сътворила магията си. Градинските мебели и масата за растения изчезнаха от терасата. Работниците доставиха столове заедно с външно отопление, за да се предпазят гостите от нощния ноемврийски студ. Докато служителите от фирмата за кетъринг шетаха из кухнята, той се затвори на горния етаж. С всяка изминала минута ставаше все по-нервен. Когато повече не можеше да издържа, се обади на Хийт.
– Тя ще се появи ли?
– Нямам представа. Предполагам, че в най-добрия случай шансът е петдесет на петдесет.
Свещеникът пристигна в четири и половина. Или по-точно лицето, упълномощено да извърши бракосъчетанието. Куп беше пълна развалина.
Малко след това започнаха да пристигат и гостите. Поканените бяха малко, той бе подбрал само хората, с които знаеше, че Пайпър ще се чувства удобно: Тони и охранителите; Джейда и Кара, госпожа Б., която се появи със смутен мъж, когото представи като Уили Махони, нейния приятел. Куп съжаляваше, че не бе уредил Файза да долети със самолет, но момичето сигурно нямаше да посмее да напусне Канада. Дженифър Маклийш се появи под ръка със сияещия Ерик Варгас.
Куп я дръпна настрани.
– Говори ли с нея?
Джен се разтревожи.
– Двете с Бърни почукахме на вратата ѝ, но тя ни каза да си вървим, само че не толкова любезно, и не си вдига телефона. Това не беше най-мъдрият ти ход.
Куп се страхуваше, че тя е права, и се опита да си припомни защо беше толкова сигурен, че планът му ще сработи.
Джоуна се приближи до него.
– Искаш ли аз и момчетата да я доведем?
Предложението го изкуши, но Куп поклати глава.
– Тя трябва да направи това сама.
– Рисковано, шефе. Много рисковано.
Не му казваше нищо ново.
Стана шест. Часът на страшния съд. Всички вече бяха тук. Всички, с изключение на булката. Беше лудост да ѝ даде такъв ултиматум. Никой не обичаше да го притискат в ъгъла, а това важеше с тройна сила за Пайпър Дъв.
Изтекоха пет минути. После още десет. Много скоро той трябваше да излезе на терасата и да направи унизителното съобщение, че сватбата се отлага.
В този момент вратите на асансьора се отвориха и тя се появи.
Имаше покрусено изражение и беше облечена в къса дантелена рокля с голи рамене, купена навярно от "Н&М", която му напомняше на ванилова глазура за торта. Беше прибрала косата си с тясна лента, украсена с изкуствени диаманти, което подчертаваше скулите ѝ. Всеки сантиметър от нея беше самото съвършенство. С изключение на тези големи сини очи, в които се четеше неподправен ужас, какъвто никога досега не бе виждал в тях.