С три дълги крачки се озова до нея. Тя вдигна глава към него и той видя в очите ѝ нещо, което никога не си бе представял. Нещо толкова невъобразимо, че Куп го помисли за игра на светлината. Но не беше игра на светлината. Очите на Пайпър Дъв бяха плувнали в сълзи.
От гледката собствените му очи запариха и той стисна ръцете ѝ.
– Скъпа...
Тя го погледна, една самотна красива сълза блестеше върху долната ѝ мигла.
– Страх ме е.
Куп никога не я бе обичал по-силно, отколкото в този миг. Колкото и налудничаво да беше всичко това, те постъпваха правилно.
– Знам. – Той целуна ъгълчетата на очите ѝ. Вкуси солта. Разбра какво ѝ бе струвало да разголи толкова много душата си.
– Теб не те ли е страх? – попита тя.
– Вече не. Но преди няколко минути… Не ти трябва да знаеш.
Устните ѝ, блестящи от гланца, потрепнаха.
– Бил си изплашен, че няма да дойда?
– Ужасен.
– Не бих могла да ти го причиня. Обичам те прекалено много.
– Сигурен съм в това. – Гласът му прозвуча дрезгаво заради буцата, заседнала в гърлото му. – Защото, ако не ме обичаше, нямаше да си тук.
Тя притисна длани до реверите на сакото му.
– Не знам как да бъда съпруга. Сигурен ли си в това, което правим?
– Шейсет процента.
Това я накара да се усмихне, най-сладката усмивка, която Куп някога бе виждал, толкова свидна, че се наложи да прочисти гърлото си, преди да заговори:
– Какво ще кажеш за следния план? – Погали с палец ъгълчето на устата ѝ. – След като преживеем следващите няколко часа, ще се преструваме, че тази вечер никога не се е състояла. Ще бъдем заедно, ще живеем живота, които ни е отреден, и никога няма да споменаваме отново думата сватба.
Пайпър засия насреща му.
– Наистина ли ще го направиш за мен?
– Абсолютно.
– Добре тогава.
Той улови ръката ѝ и я плъзна под сгънатия си лакът.
– Ще се преструваме, че това е лош сън.
– Не е чак толкова лош – стори му се, че чува шепота ѝ.
Куп я поведе през всекидневната към вратата на терасата.
Двамата пристъпиха в неговата приказна градина на покрива.
Гостите бяха насядали в позлатени столове "Киавари" във френски императорски стил, под бял балдахин, върху който се полюшваха гирлянди от стотици примигващи светлинки. Цветята в големите позлатени делви бяха обагрени във всичките цветове на есента: тъмновиолетови гергини, кървавочервени рози, зелени хортензии и оранжеви кали.
Главите на гостите се извърнаха, когато двамата се появиха, и Куп чу повече от една въздишка на облекчение, последвана от пронизителното изсвирване на Джоуна. Устните на Пайпър се извиха в треперлива усмивка. Амбър бе долетяла с частен полет от Хюстън и беше неговата изненада за булката. Тя махна на Пайпър и запя "Ела с мен" с изключителното си колоратурно сопрано.
Усукани кафяви и тъмносини кадифени панделки бележеха импровизираната пътека, а от трепкащите светлини изкуствените диаманти върху лентата около главата ѝ проблясваха в тъмната ѝ коса. Тя беше толкова погълната от солото на Амбър, че не видя кой ги чака в края на пътеката. Не и докато не стихнаха последните акорди на припева и той я поведе напред.
Пръстите ѝ се забиха в ръката му.
– Не си го направил! – прошепна тя.
– Нуждаехме се от някого, който да ни ожени – прошепна ѝ на свой ред той.
– Но...
Последните звуци от песента заглъхнаха. Куп захлупи ръка върху нейната, отпусната върху лакътя му, и двамата извървяха последните метри от пътеката до мястото, където Фийби Съмървил Кейлбоу, собственичката на "Чикаго Старс", ги очакваше, за да ги бракосъчетае.
От самото начало те предупредих, че съм използвачка – каза Пайпър на съпруга си същата нощ, докато лежеше в прегръдките му, преситена от любенето им.
– Как мислиш, колко време ще е нужно, за да се изчерпи моята полезност?
– Много дълго време. – Тя се сгуши до гърдите му. Не знаеше как точно ще го постигне, но възнамеряваше да бъде най-страхотната съпруга на света. – Не мога да повярвам, че се оженихме – въздъхна младоженката.
– Мислех, че никога няма да го споменаваме.
– Само тази нощ. – Пайпър се обърна по гръб. – Сега, след като най-после улових в мрежата си съпруг, смятам да не се глася чак толкова и да го давам по-свободно. Повече никакви рокли, гримове, фризури...
– Та ти едва се наканваш да се подстрижеш – изтъкна той и отново я притегли към себе си.