Според Джейда работата на Пайпър беше дори още по-интересна, Сега агенцията и "Частни разследвания Дъв" се беше специализирала в проучване на биографии и проверки за криминално минало и откриване на финансови измами за редица компании. Бизнесът на Пайпър се беше разраснал достатъчно, за да наеме двама служители. Но това не беше най-страхотната част. Колкото повече Джейда разговаряше с Пайпър за секс трафика на деца, толкова по-гневна ставаше Пайпър и накрая се разпали дори повече от нея. Сега тя използваше компютърните си умения, за да проваля бизнеса на сутеньорите и да открива мъже, които дебнат за малки момичета. Наред с другите неща тя се регистрира в онлайн чатовете. Освен това създаде фалшиви сайтове, които полицията използваше, за да залавя престъпници. Оттам нататък Ерик, който вече беше лейтенант, поемаше нещата в свои ръце. Пайпър твърдеше, че това е мръсна работа, от която ти се повдига, но тя никога не се бе чувствала по-чиста.
Джейда чу как служителите от кетъринга потракват с чиниите в кухнята. Довечера беше годишнината на Куп и Пайпър и те устройваха голямо парти, за да компенсират това, което Куп наричаше "сватба по споразумение". Пайпър и Джейда не смятаха, че е било сватба по споразумение. Пайпър твърдеше, че това е било най-красивата сватба на света, а за Джейда беше прекрасна, защото точно тогава майка ѝ отмъкна Ерик от Джен, приятелката на Пайпър. Но всичко се нареди, защото после Джен срещна един страхотен мъж, а освен това получи и онази голяма награда за метеоролози. Колкото до Ерик… Той беше най-готиният втори баща на света. Джейда можеше да говори с него за всичко и той обичаше майка ѝ. Момичето почти не си спомняше за случилото се с Ханк. Може би беше кръвожадна, но тя се зарадва, когато тон беше убит при свиване в затвора.
Служителите от кетъринга подреждаха малката маса в коридора. Когато Куп се спря на прага на всекидневната. Докато Джейда наглеждаше Изабел и Уил, двамата с Пайпър се бяха преоблекли за приема довечера. Освен това успяха да се погушкат крадешком, което за тях беше истински лукс след раждането на близнаците.
Той огледа всекидневната. Пайпър се отпусна на колене, облечена в лъскава червена коктейлна рокля, която несъмнено беше забърсала от някоя разпродажба. Близнаците се хвърлиха отгоре ѝ.
– Елате, маймунки – промълви Пайпър, заровила нос във вратлетата им. – Време е за лягане.
– Аз ще ги сложа в леглата – рече Куп и пристъпи към семейството си. – Ти върви да си отпочинеш, преди гостите да пристигнат.
– Вече отпочинах. – Куп искрено се надяваше Джейда да не е забелязала дяволитите искри в очите ѝ, – Аз ще се погрижа за тях – настоя Пайпър.
– Всичко е наред. Ще се справя.
– Няма нужда. Ти си поговори с Джейда.
– Вече говорих с нея – рече той твърдо, Джейда се засмя.
– Ама вие, хора, сте много смешни. Знаете, че в крайна сметка и двамата заедно ще ги сложите да си легнат.
Куп я изгледа сериозно.
– Ти си ми свидетелка. Чу какво каза Пайпър. Че веднъж щом излязат от утробата ѝ, аз трябва да се грижа за тях. Двамата с Пайпър имаме споразумение.
– Което аз стриктно спазвам – обяви лицемерно Пайпър.
– Аха. В три часа сутринта.
Пайпър се усмихна с онази усмивка, от която целият се разтапяше. Усмивка, която нито едни от общинските или щатските служители нямаше честта да види, докато съпругата му се сражаваше с тях с безстрашно сърце и желязна воля в благородната битка в защита на момичетата от улицата. Тя беше най-коравата жена, която познаваше. До мига, в който прекрачеше прага на дома им.
– Елате, малки дяволчета. Време е за лягане. – Куп гушна Изабел, а Пайпър вдигна Уил.
Не след дълго той стоеше между двете креватчета, докато Пайпър ги целуваше за лека нощ. Той беше щастлив мъж. Имаше верни приятели, работа, в която вярваше, децата на мечтите си и съпруга, която обожаваше. Входният звънец иззвъня и Пайпър улови ръката му. Двамата слязоха заедно да посрещнат приятелите си.
Беше добра вечер за Купър Греъм. Но всяка вечер в живота му беше такава.
Благодарности
Длъжна съм да започна с благодарностите си към невероятния екип на"Уилям Мороу" и "Ейвън Букс" за тяхната неуморна работа, както и многого приятели, с които се сдобих в течение на годините: моята дългогодишна редакторка Кери Ферън, довереница и житейска спътница; Памела Спенглер-Джеифи, която не подканвах да отпива от шампанското под моя душ (но това е дълга история); Лиейт Стелик, удивителна жена, каквато исках да стана, когато порасна; Тавия Ковалчик, която никога не забравя за мен, докато изкачва планините. Благодаря и на несравнимата Лин Грейди, суперефективните Никол Фишър и Леора Бърнстейн и на ентусиазирания екип по продажбите на "Харпър Колинс": Брайън Гроугън, Дъг Джоунс, Рейчъл Левенбърг, Карла Паркър, Дейл Шмид и Дона Уенъкъс. Ценя помощта, която получих от Шон Никъде и Анджела Крафт, както и поясненията за цифровата пазарна стратегия, които ми даде Тоби Максмит. Вирджиния Стенли, ти бе моят водач в продължение на толкова много години, че вече дори и аз не си спомням началото на нашата дружба. Елен Лайънс, благодаря ти за красивата корица; Шели Перън, ти не само си моята смела редакторка по авторските права, но и най-търпеливата жена на света.