– Знам. Че и двете смятате, че Хауард е мъртъв, но той не е – прекъсна я Бърни. – Казах ви. Видях Го миналата седмица насред Линкълн Скуеър. Върху главата му се кипреше един от онези дунапренови кашкавалени резени[6]Но Хауард ненавиждаше Грийн Бей и не му стига умът защо ще носи такъв резен, Джен погледна за помощ към Пайпър. Вече няколко пъти бяха чули историята за дунапреновия кашкавален резен, но след като и двете бяха присъствали на погребението на Хауард Берковиц, отказваха да повярват, че той е възкръснал – още по-малко пък като фен на "Грийн Бей Пакърс". Докато Пайпър наливаше на Джен последното останало от водката, на вратата отново се почука, този път по-колебливо.
– Това е тя – въздъхна Бърни.
– Влизай, Амбър! – извика Пайпър. И защо не? Ако приятелите ѝ не бяха тук, сега щеше да тъне в мрачни миели.
Амбър Куан, съседката от долния етаж, пристъпи нерешително в апартамента.
– Може ли? Не бях поканена, но..,
– Нито пък те – изтъкна Пайпър. Амбър беше на двайсет и седем, с леко наднормено тегло, порцеланова кожа, блестяща черна коса и с несигурност, която изчезваше, щом стъпеше на сцената на Лирическата опера в Чикаго, където бе постоянен член на хора. Повечето от приятелките от детството на Пайпър бяха напуснали града и тя беше благодарна да има тези три жени в живота си.
– Здравейте, госпожо Берковиц. Как се чувствате?
Бърни стисна устни и кимна сковано. Тя не харесваше Амбър, защото бе корейка, но тъй като Амбър смяташе, че възрастта на Бърни е оправдание за расовите ѝ предразсъдъци, не би допуснала Пайпър или Джон да се спречкат с възрастната жена заради това.
– Водката свърши – оповести Пайпър. – Бира?
Амбър приседна на ръба на дивана.
– Нищо не искам, благодаря. Ще остана само за минутка. – Амбър се бе преместила в сградата преди повече от година, но продължаваше да се държи, сякаш е натрапник в групата им, въпреки че Пайпър и Джен я посрещнаха много радушно. – Отбих се да проверя дали все още смяташ да даваш жилището си под наем – додаде тя извинително.
– Не! – оповести Бърни. – Пайпър. Ти никъде няма да ходиш, а ти, Амбър. Не би трябвало да повдигаш този въпрос.
– Аз не искам да даваш апартамента под наем – побърза да увери домакинята Амбър. – Но ти каза, че ще ти се наложи, а аз имам приятел, който е гостуващ лектор в университета "Депол". Той си търси квартира.
Да напусне уютния си апартамент, беше все едно да се прониже с нож в сърцето. Но за разлика от Бърни, която искаше да възкреси мъртвия си съпруг, Пайпър беше реалистка.
– Нека помисля още една нощ. Утре ще ти отговоря.
Нямаше какво толкова ла му мисли. Повече не можеше да си позволи вноските по ипотеката за апартамента, за който от години пестеше пари за да го купи, а не възнамеряваше да се натрапи на приятелките си, въпреки предложенията им да отседне при тях. Като дадеше апартамента си под наем и се преместеше в ужасния сутеренски двустаен апартамент на братовчедката си Даян в Скоки, за известно време щеше да отложи продажбата на жилището си и в същото време да запази добрите отношения е приятелките си.
– Последното, от което се нуждаем, е някакъв непознат мъж да живее тук – заяви Бърни. – Аз няма да го допусна.
Джен не изрази възражението си на глас. Тя разбираше, че това бе последната възможност за Пайпър.
– Той е приятел на Амбър – изтъкна тя – и няма да е съвсем непознат.
– Той е един от преподавателите ми в музикалната школа "Истман" – уточни Амбър. – Много приятен и възпитан мъж.
– Не ме интересува – отсече Бърни. – Тук не ни трябва мъж.
Очевидно гей двойката младоженци от долния етаж не се броеше.
– По-добре е Пайпър да даде апартамента под наем, отколкото да е принудена да го продаде – заговори Джон. – А ти отлично знаеш, че тя няма да се премести да живее при никоя от нас. Това е само временно, докато бизнесът ѝ потръгне. – Тя кръстоса дългите си крака. – За нещастие, дотогава ще съм безработна. Аз съм тази, която трябва да се тревожи, а не Пайпър. Тя е по-корава от мен, И по-млада.
Заявлението не беше толкова егоцентрично, колкото прозвуча. Джен просто отклоняваше нападките към Пайпър.
– Познавам телевизията твърде добре – продължи тя. – Колкото са по-млади и по-руси, толкова по-лесно ги назначават шефовете. А Тъпия задник си припада по двайсет и една годишните. – Джен толкова отдавна наричаше новия директор на канала Тъпия задник, че Пайпър беше забравила истинското му име.
Джен отпи от водката.
– Изучаването на метеорология е най-новото средство за издигане за всяко хубаво момиче, което има дори малък интерес към науката. Колежите ги бълват на талази.
6
Chesehead - Прякор на холандците, а по - късно се превръща в нарицателно за човек, който живее в Уисконсин. Освен това е прякор за привържениците на „Грийн Бей Пакърс" – професионален отбор по американски футбол, базиран в Грийн Бей, Уисконсин, - Б. пр.