– Талантът е много по-важен от външния вид – каза Амбър лоялно, след което побърза да добави: – Не че ти все още не си красива.
Амбър бе свикнала да я преценяват само по звучното ѝ колоратурно сопрано и заради това беше истинска наивница относно телевизионната индустрия. Пайпър се бе опитала да окуражи Джен, но израстването ѝ като дъщеря на Дюк Дъв ѝ бе позволило да опознае всеки един аспект от мъжкия сексизъм. Към Джен се прилагаха различни стандарти, отколкото към мъжете в телевизионния канал и тя имаше основание да се притеснява.
Бърни се изстреля от дивана.
– Знам какво трябва да направя!
– Ще наемеш някого да очисти Тъпия задник заради мен? – попита мрачно Джен.
– Ще наема Пайпър да открие Хауард!
Пайпър се слиса.
– Бърни, това не е...
– Ще ти платя. И без това търсех нещо по-специално, за което да похарча парите, които ми върнаха от надплатени данъци. Нищо не може да бъде по-специално от това.
– Бърни, не бих могла да взема парите ти. Хауард беше...
Ново почукване отекна по вратата, този път по-силно и енергично от останалите. Никой не бе позвънил по домофона, а обичайните ѝ посетители вече бяха тук. Пайпър остави бирата, прекоси стаята и завъртя бравата.
Той изпълни рамката на вратата – само мускули, широки рамене и могъщи гърди.
– Здравей, Есмералда.
3
Варваринът беше на вратата ѝ. Стомахът на Пайпър се сви на топка.
– Как влезе в сградата?
Той я изгледа със златисто-кафявите си очи на вълк, канеше се да разкъса плячката си не защото е гладен, а просто за забавление.
– Съседите ти от долния етаж са фенове на "Старс".
И те не бяха единствените. Бърни изпищя, сякаш бе намерила яйце в полога.
– Купър Греъм! – Скочи от дивана с пъргавината на младо момиче. – О, как ми се иска Хауард да беше тук! О, господи!
Купър поклони глава към нея.
– Госпожо.
– Хауард беше фен на "Беърс", също като Пайпър, осведоми го Бърни, – но аз съм родена в западните предградия а онези дни, когато почти никой не живееше там. Аз съм Бърни Берковиц. По-точно Бърнадет. От самото начало съм фен на "Старс". И Хауард винаги е подкрепял "Старс". Освен ако не играеха срещу "Беърс" – додаде извинително тя.
– Напълно разбираемо. – Купър беше самото въплъщение на любезността, с която знаменитостите даряваха феновете си, чакаше търпеливо, докато тя продължи да бъбри развълнувано.
Междувременно Джен кръстоса дългите си стройни крака, залюля едната обувка на пръстите си и отметна дългата коса от лицето си в очакване да бъде забелязана. Амбър обаче изглеждаше озадачена. Тя можеше да назове името на всеки малко известен композитор от последните четиристотин години, но почти нямаше представи, че в Чикаго има професионални спортни отбори.
Бърни продължаваше със словоизлиянията си.
– О, господи, Пайпър! Ти каза, че имаш важен клиент, но нямах представа...
– Аз не съм клиент на госпожица Дъв, – Купър изрече натъртено името ѝ, сякаш смачкваше хлебарка, – Аз съм човекът, когото е била наета да разследва.
Благодаря ти, полицай Суперсекси, за голямата уста.
Бърни изцвърча разгорещено. Сетне насочи обвинителен поглед към Пайпър.
– Вярно ли е, Пайпър? Защо разследваш Купър?
Докато Пайпър неуспешно се опитваше да раздвижи схванатата си челюст, Джен се надигна грациозно от дивана.
– Дженифър Маклийш. Синоптичката на Канал осем. Миналата година в началото на декември се запознахме на благотворителния бал за деца. Но съм сигурна, че не ме помните.
– Разбира се, че ви помня. – Ръката му обхвана нейната. – Приятно ми е да ви видя отново, госпожице Маклийш. Макар че не мога да кажа същото за компанията, в която ви намирам.
Амбър се спусна към вратата.
– Аз си тръгвам.
– Не се отнася за теб, Амбър – успокои я Джен. – Той говори за Пайпър.
– Напълно вярно – кимна Греъм.
Пайпър отпи щедра глътка от бирата, съжалявайки, че не беше "Столичная".
Бърни не можеше да понесе невежеството на Амбър.
– Амбър, това е Купър Греъм. Той е един от най-прочутите футболисти в света. Дори ти трябва да си го чувала.
– О, сигурна съм, че съм го чувала – отвърна Амбър, убедена в противното.
– Амбър пее в Лирическата опера – обясни Джен, – Тя е удивителна певица, но понякога е пълна невежа за някои неща.
– Обзалагам се, че съм ви слушал – заяви Греъм.
Абсурд, помисли си Пайпър. Шансът Греъм да прекрачи прага на Лирическата опера беше точно толкова, колкото да подаде топката на противника.