– Дами. Колкото и да ми е приятна компанията ви, трябва да поговоря с госпожица Дъв по делови въпроси.
Амбър понечи да се отправи към вратата, но се спря и застана до Пайпър. Джен последва примера ѝ.
– Навярно ние можем да помогнем – рече тя твърдо.
Приятелките сплотиха редиците си и нито една от тях нямаше да си тръгне, докато Пайпър не им кажеше. С огромна неохота Бърни се присъедини към тях. Те бяха отбор: дръзката телевизионна синоптичка, корейската оперна певица с ангелски глас и номер едно от фенклуба на "Старс". Как можеше животът на Пайпър да е прецакан, след като имаше такива приятелки?
– Всичко е наред – рече тя. – Мога да се справя.
– Сигурна ли си? – изрече го Амбър, която внезапно лоби страховития вид на Вагнеровата Брунхилда.
Пайпър изобщо не беше сигурна, но кимна.
– Става дума за бизнес.
– Сигурна съм, че това е просто никакво недоразумение – намеси се Бърни, после добави с престорен шепот – Ще оставя в пощенската ти кутия чек за аванса. Пайпър, Така се прави, нали?
– Никакъв чек, Бърни. Утре ще поговорим. – След днешния ден какво означаваше още едно предизвикателство?
– Пайпър? – попита Джен. Колкото и Пайпър да оценяваше загрижеността ѝ, не можеше да позволи Греъм да я види като безхарактерна страхливка. Махна с престорена небрежност към вратата.
– По-късно ще се видим.
На път към вратата Бърни се извърна към Греъм.
– Пайпър е много добър човек.
– За мен беше удоволствие да се запознаем, госпожо Берковиц – усмихна се любезно той.
Възрастната жена докосна ръката му.
– Правя страхотно вкусни ребърца. Ако някога ви се приядат, обадете ми се.
Той засия насреща ѝ с противната си усмивка, запазена за феновете.
– Непременно ще го направя.
– Или може да опитате моя божествен фъдж, ако обичате сладко.
Той се усмихна, вратата се затвори зад тях и пялата му приветливост се изпари. Единствената защита на Пайпър беше мощното нападение. Тя изпъна рамене и се хвърли в атака.
– Моето следене беше законно. Да, може да се спори за начина, по който влязох в клуба, но "Спирала" е публично място и ти трябва да докажеш, че присъствието ми ти е причинило изключителен емоционален стрес. Някак си не ми се вярва, че съдията ще повярва, че това може да се случи на бивш футболист, окичил се с титлата за най-ценен играч. Той се надвеси над нея, с целите си метър и деветдесет над нейните метър и шейсет и осем.
– Кой те нае?
Тя изправи гръб. Опитвайки се да добави още някой и друг сантиметър към ръста си.
– Това не мога да ти кажа. Но мога да те уверя, че не е някой, който ти желае злото.
– Защо ли не го намирам за успокояващо?
– Истина е.
– А ти си експерт по истината, нали. Есмералда?
Тя се опита да залази самообладание.
– Никой не обича да го лъжат. Разбирам това. Но си вършех работата.
– Не съм впечатлен. За кого работиш?
– Както казах: не е някой, който е заплаха за теб.
– Сам ще го реша.
– Нямам какво друго да добавя.
– Така ли? – Очите му се впиха в нея, – Ще го формулирам така: или ще ми кажеш сега, или адвокатите ми ще се свържат с теб.
Той навярно знаеше, че един съдебен процес щеше да я унищожи. Пайпър се опита да се държи като богат изпълнителен директор,
– Съдебните дела са такава загуба на време.
– Тогава ми дай това, което искам.
Тя не можеше да го направи, ала трябваше да стори нещо друго, без да се налага да пада на колене и да го умолява да не е съди.
– Ще сключа сделка с теб. Ако се откажеш от съдебно преследване, ще те уведомя кой е истинският ти враг. И те уверявам, че това не е моят клиент.
Той я удостои с най-ледения си поглед. Чакаше. Пайпър се бореше със задушаващото усещане, че той отново изсмуква въздуха от стаята.
– Онази моделка, която си избрал да удостоиш със специалното си внимание – подхвана тя. – Блондинка, големи цици, кльощави бедра и фантастично дълги крака. Знам, че тя е само една от многото мишки, обикалящи сиренето, но тази мишка се казва Вивиън и ти си провел доста задушевни разговори с нея.
– И какво от това?
– След няколко смръквания от нещо нелегално в дамската тоалетна, тя охотно разказва на приятелките си как ще те подмами да се ожениш за нея. Искаш ли да знаеш кой представлява истинска заплаха за теб? Тя е твоят човек.
– Никой не смее да смърка нещо нелегално в дамската тоалетна – заяви той – Затова имам охрана.
– Плащаш им прекалено много.
– А ти си измисляш всичко това.
– Не се обаждай на твоите "орли на правосъдие" и ще ти кажа още нещо.