– Вече им се обадих.
Пайпър преглътна мъчително.
– Прави каквото щеш. Но горещо ти препоръчвам лично да направиш ревизия на склада си с напитките, вместо да наемаш други да ти вършат работата. И когато установиш липсите, спомни си този разговор.
– Блъфираш.
Той бе приключил с нея и докато се извръщаше към вратата, Пайпър осъзна, че трябва да му даде нещо повече.
– Наблюдавай отблизо червенокосия си барман. После ми се обади, за да ми се извиниш.
Това го закова на място. Лицето му се изопна от гняв.
– Кийт? Това са пълни глупости. Избрала си грешният човек, когото да натопиш с лъжите си – Насочи показалец към главата ѝ. – Разполагаш с двайсет и четири часа да ми съобщиш името на човека, който те е наел, в противен случай адвокатите ми ще се свържат с теб.
Вратата се хлопна с трясък зад гърба му.
През целия път до клуба Купър кипеше от гняв. Тя беше изпечена лъжкиня, Кийт Милидж бе един от най-старите му приятели. Двамата играеха футбол през всичките години в колежа. Барманите бяха известни с това, че крадат от собствениците на клубовете, и Купър бе довел Кийт от Тълса, за да има доверен човек, който да пази гърба му, Колкото до Вивиън… Куп не се интересуваше от клиентките на клуба, но дори и да беше така… За разлика от най-глупавите си съотборници, той никога не бе попадал в капана на така наречените "случайни" забременявания. Сега мислите му бяха заети с най-важния въпрос. Кой бе наел детектив да го следи и защо? Знаеше, че бизнесът с нощни клубове в Чикаго е безскрупулен, но какво би могъл някой да се надява да научи за него?
Пристигна в клуба и се настани зад бюрото. Не обичаше мистериите и особено не му се нравеха, когато се опитваше да привлече инвеститор. И то не какъв да е. А най-добрият в града. Единственият, с когото той искаше да работи.
Време беше да слезе в салона. Той бе стръвта, привличаща клиентите, и докато другите знаменитости, собственици на нощни клубове, се вясваха само от дъжд на вятър, Купър играеше, за да спечели, дори и това да означаваше да бъде обсаден от вманиачени фенове и приклещен от футболни експерти, които само си въобразяваха, че разбират играта.
За свой срам, тази вечер той се улови да наблюдава Кийт, мъжа, на когото би доверил живота си. Враждебността му към Пайпър Дъв нарасна. Докато насочваше вниманието си към групата жени, тълпящи се около него, Греъм взе решение. Никой не печелеше шампионската титла, оставяйки врага да се измъкне безнаказано. Той щеше да я съсипе заедно с жалката ѝ детективска агенция.
В понеделник сутринта Пайпър се облече в черно за това, което несъмнено щеше да бъде най-злочестата среща в кратката ѝ бизнес кариера. Черен пуловер и черен вълнен панталон. Тя бе излъскала старите си черни ботуши и бе изровила чифт сребърни обици с висулки. Ако трябваше да изгори на кладата, щеше да бъде корава докрай.
Дясната ръка на Диъдри Джос и вицепрезидент, посрещна Пайпър в приемната на офисите на "Джос Инвестмънт Груп". Ноа Парке беше лицето за контакт на Пайпър, човекът, на когото се наложи да се обади с неприятната новина, че Купър Греъм я е разкрил. Въпреки че беше възпитаник на университет от "Бръшляновата лига" , с обръснатата си глава, сплескан нос и квадратна челюст той приличаше по-скоро на бивш морски пехотинец. Удостои я с кратко кимване.
– Диъдри иска да говори лично с теб.
Ноа я поведе през двойните стъклени врати в обляно от светлина преддверие с дървен под, обграден с бордюр от бежов мрамор. В дъното на коридора той отвори врата, водеща към кабинета на главния изпълнителен директор и вицепрезидента на фирмата.
Високите прозорци и дизайнерските мебели с изчистени форми излъчваха семпла елегантност. Но бялата дъска, заемаща по-голямата част от стената в дъното, свидетелстваше, че това бе работно място, а не шоурум. Диъдри Джос, главната изпълнителна директорка, седеше зад внушително бюро под масления портрет на баща си Кларънс Джос III. Също като Пайпър, тя следваше стъпките на баща си, но за разлика от Пайпър, не бе принудена да изкупува бизнеса от завистлива мащеха. На трийсет и шест, Диъдри беше само три години по-голяма от Пайпър, но заради опита си и светското лустро изглеждаше по-възрастна.
Висока и слаба, с малки тъмни очи, дръпнати в краищата, с дълъг патрициански нос и кестенява коса с махагонов нюанс, тя приличаше по-скоро на прима балерина, отколкото на главен изпълнителен директор. Беше облечена в черно, както и при единствената им предишна среща, в рокля от мек вълнен плат с наниз от перли около врата. Преди година бе изгубила съпруга си при инцидент с моторна шейна, така че Пайпър не бе сигурна дали беше в черно заради траура, или тоалетът ѝ е изключително ласкаещ фигурата ѝ моден избор.