Диъдри заобиколи бюрото и стисна ръката на Пайпър.
– Надявам се, че трафикът тази сутрин не е бил прекалено ужасен. – Тя посочи към къта с диван и кресла. – Заповядай, седни.
Ноа остана прав до вратата, Пайпър се настани в дълбоко сиво кожено кресло, а Диъдри зае съседното. Тази работа бе означавала всичко за Пайпър и тя бе твърдо решена да я свърши перфектно, за да я наема Диъдри и в бъдеще. Дотук с решителността. Сега приличаше на провалило се хлапе, повикано в кабинета на директора,
– Разкажи ми какво се случи. – Директор Диъдри кръстоса дългите си крака.
Пайпър разказа подробностите, спестявайки единствено въплъщението си като Есмералда Крокър.
Диъдри явно не си падаше по заобикалките.
– Разочарована съм.
Пайпър нямаше е какво да се защити.
– Едва ли колкото мен самата. Следях го прекалено отблизо. Няма да повторя тази грешка, но това няма да промени случилото се.
Можеше да добави, че тъкмо Диъдри бе наредила да Следи Греъм отблизо, но щеше да прозвучи като извинение.
Искам те пред дома му – бе казала Диъдри. – Следвай го през деня, и вечер намери начин да влезеш в клуба. Разбери колко пие. С какви жени се вижда и колко на брой са те. Преди да реша да му стана бизнес партньор" трябва съвсем точно да знам с кого си имам работа.
– Сигурен съм, че Греъм е настоял да узнае кой те е наел – обади се Ноа.
– Направи го, но аз не му казах.
Ноа не скри скептицизма си.
– Той е властен мъж и умее да получава това, което иска. Трудно ми е да го повярвам.
– Според законите на щата Илинойс единственият начин да разкрия името на клиента си е при съдебна призовка. – Пайпър не спомена, че това бе твърде възможно да се случи. Имаше си работа с достатъчно истински алигатори, за да се тревожи за онези все още спотайващи се в блатото. В същото време ѝ се искаше Диъдри да ѝ позволи да сподели информацията с Купър. След като Диъдри обмисляше партньорство с него, той със сигурност щеше да разбере разумния и ход преди това да провери личния и професионалния му живот.
Но Диъдри не ѝ позволи,
– Да се надяваме, че няма да се стигне дотам,
– Дай ми доклада си. – Ноа протегна ръка и тъй като все още стоеше до вратата, Пайпър трябваше да стане, за да му го подаде. Почти не бе спала през нощта, за да провери всеки детайл и да се увери, че нищо не липсва. Беше включила и общия сбор от направените от нея разходи досега, молейки се те да не се опитат да откажат плащането, защото не бе завършила работата докрай.
Диъдри докосна перлите около шията си.
– Наех те, защото баща ти е работил за мен, а аз вярвам, че трябва да се помага на жени, които искат да започнат собствен бизнес. Съжалявам, че не се получи.
Изглежда, искрено съжаляваше, а отвращението на Пайпър към собствената ѝ некомпетентност правеше невъзможни всички по-нататъшни опити да отстоява позицията си.
– Жалко, че не успях да оправдая очакванията ти.
За разлика от работодателката си, Ноа без съжаление и посочи вратата. Докато го следваше надолу по коридора, Пайпър усещаше как останките от кариерата ѝ се сгромолясват в краката ѝ.
През следващите няколко дни тя се заставяше да ходи в кантората, вместо да си остава у дома, завряла глава под завивките. Беше средата на септември и освен ако не се случеше някое чудо, едва щеше да изкара до Хелоуин, преди да остане без пукната пара и да се наложи да затвори агенцията. Но дотогава имаше още време. По един или друг начин трябваше да изнамери някаква работа, По времето на баща ѝ агенцията "Частни разследвания Дъв" заемаше цялата едноетажна тухлена сграда, която Дюк бе купил през 80-те години. Сега мащехата ѝ притежаваше цялото здание, а Пайпър можеше да си позволи да наеме само някогашния кабинет на счетоводителя, помещаващ се в задната част. Когато се нанесе, помещението бе мрачно и неприветливо, също като офисите на героите от детективските романи. Тя беше похарчила малко от оскъдните си средства за покупката на маслиненозелен килим с черно-бели лъчи. Зала скрие застлания с балатум под, после бе боядисала стените в снежнобяло и бе окачила кичозни постери от кориците на стари броеве на "Истински детектив", От магазин за стоки втора употреба бе изровила голяма маса, която бе боядисала с черна емайлирана боя, която да използва за бюро. Беше добавила няколко прилични лампи и два стола с черни стоманени рамки, които се надяваше да са удобни на клиентите.