Гласовата ѝ поща съдържаше още едно съобщение от адвоката на Греъм, настояващ да се срещнат следващата седмица. Тя го изтри, сякаш по този начин щеше завинаги да го заличи» и включи компютъра. По навик набързо потърси дали има нещо ново за Купър Греъм. Нищо.
Пайпър се застави да се обади на няколко юридически фирми, рекламирайки услугите си, след което им изпрати копия от брошурата си.
"ЧАСТНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ ДЪВ"
Основана 1958
Истината носи мир
– Разследвания за юридически фирми, адвокатски бюра и корпоративни организации;
– Частни разследвания:
– Разследвания на укрити доходи;
– Проучвания на биографии и проверки за криминално минало;
– Издирване на изчезнали хора.
Обмисляше дали да не се откаже от стария девиз на агенцията "Истината носи мир" , ала той беше част от семейната ѝ история, водеща началото си от дядо ѝ, и да го промени, щеше да означава да заличи наследството си.
На вратата се почука. Младата жена тутакси скочи към вратата. Ала вместо нов клиент, в кантората нахлу Бърни. Тя се бе съвзела достатъчно, за да превърже хипи лента около ярко-оранжевата си коса и да нахлузи върху анцуга жилетка с ресни.
– Виж, Пайпър. Преди да кажеш каквото и да било, знам, че ти не вярваш, че видях Хауард на Линкълн Скуеър. Аз самата едва повярвах на очите си. Но съм живяла с този мъж петдесет и осем години и би трябвало да го позная. – Шмугна се покрай Пайпър и се настани на един от столовете срещу бюрото. – Ето авансов чек за сто долара. – Тя го шляпна върху бюрото.
– Бърни, не мога да взема парите ти.
– Това е бизнес. Аз имам нужда от детектив, а ти си най-добрата.
– Оценявам доверието ти в мен, но… – Пайпър реши да пробва нова тактика. – Твърде лично съм замесена в случая. Няма да бъда обективна. Някой друг детектив би бил...
– Някой друг детектив ще реши, че съм изперкала старица. – Яростният ѝ поглед предизвикваше Пайпър да се съгласи.
Пайпър се настани зад бюрото, надявайки се, че ще успее с помощта на логиката да убеди Бърни да се откаже от фантазиите си.
– Нека разгледаме фактите… Ти си била с него в стаята, когато Хауард е получил сърдечен удар.
– Но не бях с него, когато е умрял. Вече ти казах. Излязох от кабинета на корабния лекар, за да отида до тоалетната, а после, когато онзи шарлатанин, дето се представяше за доктор, ми каза, че мъжът ми е починал, припаднах. Кой знае кой е бил в онзи ковчег, който изпратиха обратно.
Ако бюрокрацията не бе попречила на Бърни да види трупа на Хауард, преди да бъде кремиран. Нищо от това сега нямаше да се случва.
– Добре, Бърни. – Беше безсмислено да спори с нея и Пайпър се пресегна за жълтия си бележник. – Нека ти задам няколко въпроса.
Бърни и се усмихна самодоволно.
– Между другото, днес изглеждаш много хубава. Би трябвало по-често да си слагаш червило. И като че ли дори си сресала косата си. Имаш много красива, лъскава коса, Пайпър, Знам, че тези щръкнали коси, дето приличат на сресани с бъркалка за яйца, сега са на мода, но с една прическа тип "паж" ще изглеждаш много по-женствено.
– Сериозно, Бърни, откакто ме познаваш, да си забелязала някога да ми е пукало за женствеността?
– Ами не. Но изглежда, въпреки всичко мъжете те харесват. Не че нм обръщаш твърде много внимание. Още не мога да повярвам, че си на трийсет и три години и никога не си била влюбена.
– Грешка на природата и загуба на време.
– Любовта никога не е загуба на време – отсече Бърни, – Отдавна ми се иска да те питам,… Ти лесбийка ли си?
– Ще ми се да бях.
– Разбирам. Жените могат да бъдат много по-интересни от мъжете.
Пайпър кимна в знак на съгласие. Тя се доверяваше на приятелките си много повече, отколкото някога бе вярвала на гаджетата си по времето, когато все още се интересуваше от мъже. Но този разговор не помагаше на Бърни да се откаже от заблудата си.
– Кога точно видя онзи мъж с кашкаваления резен?
– Хауард! И беше на четвърти септември. Точно преди шестнайсет дни. Тогава бе мачът на "Пакърс". Излизах от книжарницата и той беше там. Седеше на пейка на площада и наблюдаваше гълъбите,
– И носеше един от онези дунапренови кашкавалени резени...
От самодоволното изражение на Бърни не остана и помен.
– Точно това не мога да разбера. Защо запален фен на "Беърс" като Хауард ще носи символа на "Пакърс"? Бих могла да го разбера, ако носеше шапка на "Старс". Той харесваше "Старс" почти толкова, колкото и "Беърс".
Имайки предвид факта, че Бърни вярваше, че съпругът ѝ се бе завърнал от мъртвите, изборът му на аксесоар за главата не би трябвало да бъде въпрос от първостепенна важност.