– Той видя ли те?
– Със сигурност ме видя. Извиках името му. "Хауард!" Той се извърна и цялата кръв се отцеди от лицето му.
Пайпър взе химикалката.
– И ти беше достатъчно близо, за да видиш това?
– Може би само така ми се е сторило. Но едно нещо знам. Той ме позна, защото тутакси скочи от мястото си и побягна. Опитах се да го последвам, но с моето болно бедро не можах да го настигна. – Лицето ѝ се сгърчи. – Защо ще го прави? Защо ще бяга така от мен?
Пайпър подмина въпроса и вместо това ѝ сервира друг, който щеше да зададе, ако ставаше дума за действителен случай.
– Двамата с Хауард имахте ли семейни проблеми по време на круиза?
– Поскарвахме се от време на време. Коя семенна двойка не го нрави? Този мъж отказваше да се грижи за себе си, трябваше да го видиш на кораба, не спираше да се тъпче с бекон и кифлички. А отлично знаеше какво мисля за това. Но двамата се обичахме. Точно заради това загубата му е толкова ужасна за мен.
Въпреки че самата Пайпър не беше романтичка, не се съмняваше в любовта между Бърни и Хауард. И не им завиждаше. Мъжете изискваха доста усилия и когато последната връзка на Пайпър се провали, тя не беше чак толкова съкрушена. После баща ѝ се разболя и тя загуби интерес към всичко, с изключение на работата. Имаше достатъчно усложнения в живота си, за да има място и за мъж в него.
Тя зададе още няколко въпроса на Бърни и обеща да проведе разследване. Благодарността на Бърни я накара да се почувства като измамница и за да успокои съвест си, на път за вкъщи мина покрай Линкълн Скуеър.
Покритият с тухли площад беше пълен с обичайните посетители – хлапета от всякаква възраст, двойки, млади майки, бутащи бебешки колички, и неколцина възрастни, но никой от тях не носеше на главата си дунапренов кашкавален резен и никой нямаше ни най-малка прилика с Хауард Берковиц. Пайпър се чувстваше нелепо дори докато се оглеждаше, но искаше да се изправи пред Бърни с чиста съвест. Колкото до стоте ѝ долара… Щеше да изведе възрастната си приятелка на разкошна вечеря.
На следващия ден се обади приятелка на приятелка на Джен. Тя смяташе, че гаджето ѝ може би я мами. Пайпър се радваше, че има нов клиент, но за нещастие, гаджето беше глупак и още същата вечер Пайпър щракна няколко снимки, докато той излизаше от мотел с любовницата си. Случаят беше разрешен за по-малко от двайсет и четири часа. Клиент с разбито сърце. Малко пари.
Докато в сряда вечерта заключваше вратата на кантората, шест дни след като Греъм я бе разкрил, неговите "орли на правосъдието" оставиха поредното съобщение, което не смяташе да удостои е внимание. Кой е казал, че отричането е лошо нещо?
Беше паркирала колата си близо до скромната табела в зелено и черно на "Частни разследвания Дъв", висяща над вратата на кантората, Един додж чалънджър паркира на съседното място. Вратата се отвори и от колата слезе някакъв мъж. Привлекателен мъж, с дънки и тениска, издута от мускули. Тя не го позна, докато не свали слънчевите си очила. Естествено, с огледални стъкла,
– Здрасти, Пайпър, Беше Суперсекси. Тя го изгледа предпазливо.
– Господин полицай.
– Ерик.
– Е, добре.
Той подпря бедра на бронята и скръсти ръце пред прекалено изваяния си гръден кош.
– Искаш ли да пийнем кафе или нещо друго?
– Защо?
– Защо не? Харесвам те. Ти си интересна.
Поне не ѝ каза, че е сладурана, Ненавиждаше това.
– Радвам се да го чуя – отвърна Пайпър, – но не си падам особено по теб.
– Хей. Аз просто си вършех работата.
– Като се подмазваш на Купър Греъм. Той се ухили.
– Да, беше много яко. Хайде, ела. Само за двайсет минути.
Тя се замисли. За разлика от баща си, нямаше близки контакти в полицейския участък, но ако по някакво чудо останеше в бизнеса, щеше да се нуждае от такива. Кимна рязко.
– Добре, да вървим. Ще те следвам с колата ми.
Както се оказа, срещата им на по кафе продължи почти час. Пайпър не беше напълно изненадана от интереса му. Симпатичните младежи бяха започнали да я свалят още през първата ѝ година в колежа. Отначало се бе почувствала смутена от вниманието им, но постепенно осъзна, че това, което ги привличаше, беше липсата ѝ на интерес към тях. Едно от краткотрайните ѝ гаджета ѝ бе доверило, че да излиза с нея, било все едно да се шляе с приятелите си.
Ти харесваш спорта и не ти пука дали гаджето ти ще ти подарява цветя и всякакви подобни глезотии. Освен това си сладурче
Тя не беше сладурче и не се влюби в нито един от тях, може би защото всяка връзка, която имаше, рано или късно, я караше да се чувства… почти празна, сякаш, без да знае, в душата ѝ се бе отворила дупка. Точно в момента нежеланието ѝ да има връзка с мъж беше предимство. Едно усложнение по-малко в достатъчно объркания и живот.