Суперсекси беше мил и приятен събеседник. Разказите му за живота в полицията бяха интересни и вниманието му се отклони само веднъж, когато пищна брюнетка с тясна блуза мина покрай масата им, но след като дори Пайпър я забеляза, не би могла да го вини. Той я покани на вечеря през следващия уикенд. Но Амбър и бе дала билет за Лирическата опера за същата вечер и тя му каза, че вече има други планове.
Суперсекси изгледаше смаян, че го отрязваха заради една вечер в операта.
– Ти си необикновена личност – заяви той,
– А ти си свестен тип, но в момента не ми е до срещи.
– Добре. Няма да се срещаме. Просто понякога ще излизаме заедно, става ли?
Той беше пълен със забавни истории, а тя наистина се нуждаеше от връзки в полицията.
– Добре. Приятели. Никакви срещи. – Пайпър замълча. – И няма да спя с теб.
Беше ясно, че той не ѝ повярва.
На следващата вечер Пайпър бе заета с крайно потискащата задача да избере кои от вещите си да опакова и кои да изхвърли. Даването на апартамента под наем вече не подлежеше на обсъждане и приятелят на Амбър, професорът от университета, се нанасяше утре. Парите от наема щяха да покрият ипотеката и разходите по апартамента, което временно отлагаше необходимостта да го продаде. Младата жена не спираше да си повтаря, че няма вечно да живее в тесния сутеренен апартамент на братовчедката си. Апартамент, без отделен вход, с плесенясала баня и като капак на всичко – присъствието на братовчедката ѝ Даян. Която постоянно се оплакваше. Колкото до двете невъзпитани и разглезени хлапета на Даян… Пайпър подозираше, че братовчедката ѝ искаше абсурдно нисък наем, за да има винаги детегледачка на разположение, още по-потискаща перспектива, отколкото да живее в сутерена.
Пайпър остави повечето от мебелите на наемателя си, но опакова два кашона с лични вещи, включително и опърпаното плюшено розово прасе, което откри в дъното на едно чекмедже. Ойнки. Шевовете му бяха разръфани, плюшът – омърлян. Той бе любимата ѝ играчка от детството, един от многобройните подаръци за майка ѝ при раждането на Пайпър.
Когато Пайпър навърши пет години, Дюк заяви, че Ойнки трябва да се махне.
– Само бебетата разнасят наоколо подобни боклуци. Искаш ли всички да те мислят за бебе?
Тя му бе заявила, че не я грижа какво мислят хората и че Ойнки остава.
Въпреки огромния натиск, тя удържа фронта, докато навърши седем. Тогава съседското хлапе, побойник и грубиян, я събори на земята и тя се разплака. Дюк беше бесен, но не на грубияна, а на нея, задето плачеше.
– В това семейство няма мамини дечица. Върни се там и сритай задника на онзи хлапак и повече никога да не съм те видял да плачеш.
Вече не можеше да си спомни точно какво бе направила на Джъстин Термини, който по-късно стана първото ѝ гадже, но си спомняше ужасното чувство, че е разочаровала Дюк. Същата вечер грабна Ойнки, размаха го ядно пред лицето на Дюк, после изхвърча от къщата и запрати прасето в боклукчийската кофа. Беше щедро възнаградена с голяма прегръдка, посещение в местната сладкарница за сладолед и похвалата, че е корава като всяко момче в града. Дюк никога не разбра, че същата нощ тя се измъкна през капандурата на покрива, спусна се, треперейки по колоната на предната веранда и измъкна Ойнки от боклукчийската кофа. През останалата част от детството ѝ плюшеното прасе остана грижливо скрито.
Ойнки отдавна се бе превърнал в ненужна вещ, но на Пайпър сърце не ѝ даваше да го изхвърли, затова го тикна в кашона с блузите и пуловерите. Прекъсна за малко работата си, направи си сандвич и го отнесе до еркерния прозорец. Погледна надолу към притъмнялата улица и видя една тесла, син металик, да спира на паркинга. Сандвичът ѝ застина на половината път до устата, когато шофьорската врата се отвори и отвътре излезе Купър Греъм. Апетитът ѝ тутакси се изпари. Тя не бе отговорила на обажданията на адвоката му и той беше дошъл лично да се разправя с нея.
Младоженците от долния етаж вървяха по тротоара. Тя бе виждала единия от мъжете да носи фланелка на "Старс", така че за Греъм нямаше да е проблем да го накара да го пусне в сградата. След по-малко от минута той щеше да тропа на вратата ѝ. Имаше две възможности: да откаже да отвори или да се изправи лице в лице срещу звяра.
Нямаше какво толкова да умува. Напоследък доста ѝ се бе насъбрало. Нямаше да отвори.
Но да се спотайва като мишка в апартамента си, се оказа прекалено изпитание за нея и след третото му почукване Пайпър прекоси стаята с твърда крачка и рязко отвори вратата.