– Какво искаш?
4
Той нахлу във всекидневната ѝ, внасяйки със себе си ураган от враждебна енергия.
– Кийт ме краде.
– Червенокосият ти барман? Да, знам.
Метър и деветдесет властна гневна мъжка самоувереност се бе стоварила в средата на килима ѝ.
– Защо не ми каза?
Тя вирна брадичка.
– Какви ги дрънкаш, по дяволите? Аз ти казах!
– Не и така, че да ти повярвам!
Тя се втренчи в него - два кръвнишки погледа се кръстосаха.
Той пръв отмести очи и прокара пръсти през косата си, която се разреши още повече.
– Значи, може би не съм бил в настроение да слушам.
Пайпър захлопна вратата, преди съседите да са дотърчали, за да разберат какво става.
– Съмнявам се, че изобщо някога си в настроение да слушаш
– Какво искаш ла кажеш?
Раздразнението ѝ взе връх.
– Толкова си свикнал да се мислиш за всемогъщ, че навярно си забравил, че има хора, които могат да знаят нещо, което ти не знаеш.
Една от големите му умели ръце се подпря на бедрото.
– А теб какво те прихваща? Да не би да се смятащ за такава неудачница, че изпитваш нужда да нападаш всеки, който е успял?
– Не. Може би. Не знам. Майната ти.
Той се засмя. Искреният весел изблик, изглежда, потресъл го не по-малко от нея, бързо се изпари.
– Как разбра?
Никога не позволявай ни никой мъж да се смята за по-висш от теб – обичаше да казва Дюк. – С изключение на твоя старец.
– Обикновено умение да наблюдаваш. – Тя нарочно се зае със сандвича, който вече изобщо не ѝ се ядеше. – Нещо, в което аз съм добра.
Той наклони глава срещу нея.
– Научи ме.
– Плати ми – тросна се тя.
Купър поклати глава, но не в знак, че се отказва, а по-скоро сякаш се опитваше да проясни мислите си. Огледа апартамента, видя отворения куфар, затрупан с дрехи, кашона, който бе натъпкан с трайни хранителни продукти, овесени ядки, консерви със супа. Кутии с макарони със сирене. Пайпър знаеше да готви, но все не можеше да се накани.
– Ти се изнасяш – отбеляза той. – Много лошо. Приятно място.
– Не е зле.
Беше повече от това. И щеше да успее да го задържи само ако се откажеше от мечтата си и се върнеше към старата си работа. Но тя не искаше да прави онлайн промоции за машинно масло или да замазва отрицателните отзиви на някой клиент, задето сменената запалителна бобина на колата му не работеше. Такава работа изсмукваше душата ѝ.
Той взе Ойнки.
– Хубаво прасе. Тя потисна желанието си да грабне играчката от ръцете му.
– Училищен талисман.
Греъм гушна Ойнки и седна непоканен на дивана с цвят на какао. В сравнение с мускулестото великолепие на полицай Суперсекси. Достойно да краси календарите, Греъм притежаваше грубовата привлекателност – чертите му бяха по-изсечени, върху челото му се виждаше белег от сблъсък на игрището, още един се мъдреше върху челюст му. А и тази трапчинка върху брадичката. Твърд като скала и суров, въпреки че ръката му обгръщаше плюшеното и прасе. По време на война Греъм би бил командирът, когото войниците следват в боя. В мирно време той беше водил отбора си към славата. С други думи, мъж, с когото шега не бива.
– С Кийт сме приятели от колежа – рече той. – Вярвах му, както не съм вярвал на никого.
– Грешката е твоя. – Ала нещо в тези леко приведени, широки, воински рамене и стаената сянка във вълчите му очи докосна душата ѝ.
Не позволявай да те размекнат – я бе наставлявал Дюк. – Всеки чакал има затрогваща история.
Сандвичът се разтроши между пръстите ѝ. Пайпър го хвърли недокоснат в кошчето.
– Ти не си първият работодател, измамен от доверен служител. Постоянно се случва.
Той обви с ръка глезена, кръстосан върху коляното му.
– Трябваше да се досетя какво става.
– Твоите така наречени охранители е трябвало да видят. Нали затова си ги наел. Но те навярно вземат своя дял.
Неканеният ѝ посетител вдигна рязко глава,
– Моите охранители са най-добрите.
Тя го изгледа с леко съжаление.
– Толкова богат, а толкова глупав. – Изпитваше задоволство, задето бе видяла това, което му бе убягнало. – Истината е, че толкова си свикнал всички да ти се кланят и да ти угаждат, че не разбираш, че повечето хора ти показват само най-добрата си страна. Забравил си колко много измамници и подлеци има. Цялата ти слава те е превърнала в наивен и доверчив човек, лесна плячка за негодниците в реалния свят.