Двама мъже седяха с гръб към нея върху светлосив диван с големината на три нормални дивана. Единият от тях – този, с когото бе дошла да се срещне – носеше бял пухкав халат за баня, а другият бе облечен със синя риза и тъмен панталон. Вторият се изправи, заобиколи дивана и се приближи към нея с протегната ръка.
– Хийт Чемпиън – представи се той.
Хийт Чемпиън, известен като Питона, беше чикагска легенда и един от най-влиятелните спортни агенти в страната. Той представляваше двама от бившите велики куотърбекове на "Старс" – Кевин Тъкър и Дийн Робилард, както и нейния най-нов клиент. Въпреки типично американската му хубава външност и любезни маниери, тя разпознаваше змията, когато я видеше, и нямаше намерение нито за секунда да отслаби бдителността си.
– Вие сигурно сте неподкупната госпожица Дъв – рече Чемпиън.
– Пайпър.
Без да си дава труд да стане, Греъм само кимна с глава.
– Кафето е в кухнята.
– Не, благодаря, и така съм добре – отвърна тя.
– И по-добре да си – сопна се той.
Чемпиън посочи към дивана.
– Настанявай се.
Тя се съсредоточи върху гледката през прозорците, за да не се налага веднага да поглежда работодателя си. В закътания двор, три етажа по-надолу, сгушен между покритите с бръшлян тухлени стени, се открояваха едри жълти хризантеми като ярки петна в сенките. Краищата на папратите бяха започнали да покафеняват, а листата, плуващи в каменното корито на фонтана, подсказваха, че есента наближава.
Младата жена се застави да се извърне към дивана. Греъм се бе разположил в средата, кръстосаните му глезени бяха вдигнати върху малката масичка от дърво и стъкло във формата на летяща чиния. Белият халат беше достатъчно разтворен, за да се видят голите му прасци и дълбоката рана върху дясното коляно. Друг по-малък белег грозеше глезена му. Още колко ли други имаше? И с какво беше облечен под този халат?
Пробуждането на женските ѝ възприятия я разяри. Твърде много кофеин.
Остави на пода голямата си сива куриерска чанта. Диванът беше дълбок, проектиран за едър мъж, а не за жена със среден ръст. Ако се отпуснеше върху него, краката ѝ щяха да стърчат като на момиче от детската градина, затова тя приседна на ръба.
Той погледна скорпиона върху тениската ѝ.
– Фирмено лого?
– Все още се колебая какво да избера. Или това, или усмихнато лице.
Лицето на Греъм бе загоряло и се открояваше на фона на снежнобелия халат, а по разкритите му гърди се виждаха малки косъмчета. Тя неохотно му даде няколко точки, задето не се епилираше, но после реши, че е била твърде великодушна, и му ги отне.
Той се усмихна, сякаш прочел мислите ѝ.
– Какъв е планът ти за подобряване на бизнеса ми? Знам, че вече имаш такъв.
Пайпър нямаше да позволи на полуоблечения си клиент да я смути.
– Преди да отворя отново детективската агенция, съм работила като мениджър по репутацията и дигитален стратег за верига автомагазини в Чикаго.
– Какво, по дяволите, означава мениджър по репутацията?
– Онлайн наблюдател. Следене на бизнес сайтовете и социалните мрежи за зловредни публикации и оценки. Предотвратяване на отрицателни резултати при търсенето за конкретната марка. Премахване на негативните мнения от интернет и публикуване на позитивни отзиви.
Греъм бързо схващаше.
– И това ще е прикритието ти?
– Така е най-лесно. Макар че онзи вампир, когото наричаш охранител, може да ме познае.
– Съмнявам се.
– Трябва да вървя – обади се Чемпиън.
Пайпър зърна брачната халка, която проблесна върху лявата му ръка, и си представи съпругата му – известна моделка с невъобразимо пищен бюст, красяща лъскавите корици на модните списания, с шейсет сантиметрови екстеншъни и надути като рибешки устни.
– Двамата с Анабел напускате града, за да се уедините в някое любовно гнезденце? – попита Греъм.
Пайпър се надяваше Анабел да е супермоделката с невъобразимо пищен бюст, а не някоя извънбрачна секс партньорка.
– Нямам представа за какво говориш – отвърна Чемпиън.
– Вземи си малко домати. – Греъм наклони глава към отворената кухня, удобно допълнение от алуминий и стомана. – Както и каквото друго ти хареса.
– Няма да ти откажа. – Чемпиън прекоси кухнята през двойните стъклени врати и излезе в градината на покрива – поредната прищявка и глезотия на супербогатите.
Тя се запита колко ли му струваше на Греъм да я поддържа.