Сега, когато остана насаме с него, пентхаусът вече не ѝ изглеждаше толкова просторен. Трябваше да се върне към разговора за бизнес.
– Как разбра, че бившият ти приятел Кийт бърка тайно в кацата с мед?
– Последвах съвета ти и направих ревизия на склада с напитките.
– И откри липси.
– Като за начало. – Той стана от дивана и се отправи към кухнята. – Кучият син много често не е издавал касови бележки. Освен това всяка вечер е сервирал питиета за сметка на заведението на подбрани клиенти, а в замяна е вземал големи бакшиши.
– Грешка на новобранеца в мениджмънта – заключи тя. – да се остави на служител да решава на кого да дава гратис питиета. А да се държи кутията с бакшишите до касата, прави всичко много по-лесно.
Той остави чашата си в мивката и погледна през стъклените врати към градината. На Пайпър не ѝ се нравеше да седи, докато той бе на крака, затова се изправи и видя това, което досега не бе забелязала. Открита метална стълба в другия край на пентхауса, водеща към тавански етаж с голяма спалня. Запита се колко ли много от майките му са тракали с токчетата си по тези метални стъпала.
Кухнята нямаше вид да се използва за нещо повече от варене на кафе, което правеше градината на покрива още по-голяма глезотия.
– От това, което наблюдавах – подхвана тя, – и не забравяй, че бях в "Спирала", за да следя теб, а не персонала та… Приятелчето ти Кийт може да има странична договорка с някои от сервитьорите. Обявява, че напитката е била върната, а в действителност не е, после анулира продажбата и прибира парите. Всякакви подобни номера.
– Кои сервитьори?
Пайпър нямаше да набеди когото и да било без доказателства.
– Точно това ме наемаш да открия.
Хийт Чемпиън се върна от градината, понесъл пазарска торба, от която стърчаха зелените листа на моркови.
– Ти си единственият ми познат, който отглежда брюкселско зеле. Домати, разбирам. Jalapenos[7] със сигурност. Но брюкселско зеле?
– Това е положението.
Пайпър бе забравила да изключи телефона си и сега от него загърмя мелодията от "Бъфи, убийцата на вампири".
Греъм изви вежди към нея.
– Много професионално.
Тя грабна мобилния от чантата си. Обаждаше се полицай Ерик. Пайпър не вдигна, а вместо това затършува из чантата.
– Имам подготвен договор...
Греъм наклони глава към агента си.
– Покажи му го, докато аз се облека. – Насочи се към стълбите и за един миг тя си представи как стои в подножието им и гледа нагоре.
Подаде папката на Чемпиън, който остави торбата с градинската реколта и го пое. Тя наблюдаваше нервно, докато той преглеждаше договора. Макар че бе устояла на изкушението да раздуе таксата си, агентът все още можеше да реши, че е прекалено висока.
Чемпиън извади химикалка от джоба на ризата си и я щракна.
– Той може да си позволи малко повече от това, което искаш.
Пайпър се опита да осмисли казаното.
– Не се ли предполага, че трябва да защитаваш неговите интереси?
Чемпиън се усмихна, но не отговори.
Греъм се появи след няколко минути, облечен в дънки и плътно прилепнала тениска с емблемата на "Старс", подчертаваща забележителните му рамене. Неговият агент му подаде договора. Греъм го прочете, повдигна вежда към Чемпиън, после я погледна.
– Свали пет стотачки – рече той – и можеш да се настаниш в апартамента над клуба, вместо да се местиш в скапания сутеренен апартамент, който спомена.
– Скръндзаво копеле – обяви агентът му жизнерадостно.
– Има апартамент над клуба? – попита Пайпър.
– Два – уточни Греъм. – Единият е зает, но другият е свободен. Шумно е, когато клубът работи, но винаги можеш да си купиш тапи за уши.
– Тя ще смъкне три стотачки – намеси се Чемпиън. – По-надолу няма да слезе.
Което я връщаше там. Откъдето бе тръгнала, само дето имаше място за живеене.
Греъм изгледа агента си с присвити очи.
– Ще ми напомниш ли защо все още работиш за мен?
– Защото се нуждаеш от съвест.
Греъм, изглежда, не се обиди. Вместо това отново насочи вниманието си към Пайпър.
– Можеш да се преместиш, когато ти е удобно, но тази вечер те искам на линия в клуба. – Извади връзка ключове от кухненското чекмедже и ѝ я подхвърли, – Ще те представя на сбирката на персонала. Точно в осем.
Тя имаше работа и жилище, което не се намираше в сутерена на братовчедката ѝ. Докато прибираше договора, едва се сдържа да не разцелува Хийт Чемпиън. Но оставаше още нещо.
Прикова поглед право между тъмните вежди на Греъм.
– Това означава, че няма да ме съдиш, нали?