Никак не ѝ хареса краткото проблясване на зъбите му, напомнящо на крокодилско озъбване.
– По-късно ще ти съобщя решението си по въпроса.
– Тук има нещо, което не схващам – заяви Хийт, след като вратите на асансьора се затвориха зад Пайпър Дъв.
Куп изглеждаше прекалено заинтересуван от съдържанието на торбата на Хийт.
– Какво искаш да кажеш?
– Защо ѝ предложи апартамента?
– Колкото по-близо я държа до клуба, толкова по-голяма полза ще имам от похарчените пари.
Хийт измъкна торбата си от ръцете му.
– Надявам се, че се интересуваш единствено от похарчените пари, а не и от допълнителни ползи. Тази жена не е една от твоите актриси.
– Забелязах. Освен това, както може би си установил, не съм особено очарован от нея.
– Схванах го.
– А и тя очевидно ме презира.
– Определено не е една от почитателките ти.
– Но работата е там, че жената е смела и целеустремена.
– Тя е много повече от това. Страхотни очи. Интересно лице и много приятни крака.
– Не проявявам интерес.
– Не искаш да я включиш в свитата си?
Проклет да е, ако позволи на Хийт да рови около бившите му гаджета или Пайпър Дъв, реши Куп.
– Разкарай се от тук и върви при жена си.
– Потеглям.
След като Хийт си тръгна. Куп прекоси кухнята и излезе в градината, най-любимото му място на земята. Винаги беше обичал да сади и отглежда разни неща и не виждаше защо това трябваше да се промени, след като живееше в града. Голямата му тераса на няколко нива, опасваща сградата, имаше тухлени стени, достатъчно високи, за да я предпазят от вятъра, което я превръщаше в идеално място за градинарство. Със собствените си ръце бе сковал дървените сандъчета – лично бе донесъл всяка торба пръст, всяко растение, всяка делва.
През футболния сезон уханието на зеленина и земя разсейваше ума му, за да не мисли за болката от травмите. Независимо дали тореше почвата, разсаждаше цветя или береше зеленчуците, които прибираше в килера, винаги когато беше тук, не чуваше сблъсъка на каските, ръмженето при схватките, рева на тълпата, надигащ се над игрището като приливна вълна. Тук той можеше да забрави притока на адреналин, бушуващ във вените му, докато контролираше целия този свиреп балет, какъвто представляваше футболната игра в НФЛ.
Сега, когато вече не играеше, Куп идваше тук, за да избяга от себе си – да се отдалечи от постоянното клокочене в главата му, когато се замисляше за бъдещето. Но днес градинският покой не го успокояваше. Беше изминала една седмица от последната му среща с Диъдри Джос, а тя все още не се бе обадила. Беше му казала, че се нуждае от време, за да вземе решение, ала той не умееше да чака. След още няколко месеца "Спирала" щеше да излезе на нула и той беше готов да премине към следващия етап от новата си кариера – изграждането на франчайз верига от нощни клубове заедно с други прочути спортисти, които бяха прекалено заети или недостатъчно умни, за да развиват самостоятелно бизнеса.
Появата на Пайпър Дъв беше добре дошло разсейване, макар че тя го дразнеше по десетки различни начини. Но в същото време го интригуваше. Въпреки представлението с Есмералда, тя излъчваше неподправена почтеност, която щеше да му бъде много полезна, и той нямаше търпение да види как щеше да съчетае очевидната си неприязън към него с факта, че се нуждаеше от работата.
За нейно нещастие, присъщата му любезност към жените, изглежда, изчезваше, когато тя беше наоколо. За не по-малко нейно нещастие, ежедневните дейности, свързани с нощния клуб бяха започнали да го отегчават. Нуждаеше се от разнообразие и Пайпър Дъв може би беше точно това.
По-късно същия следобед Пайпър пъхна ключа, който Греъм ѝ бе дал, в ключалката на металната врата на малката уличка зад "Спирала". Стените на малкия коридор бяха боядисани в сиво, като боен кораб, и вътре миришеше на пържени картофи, но подът беше съвсем чист. Вратата в дъното, изглежда, водеше към служебните помещения на клуба, а стълбата отдясно отвеждаше на горните етажи.
Когато пое по стъпалата към третия етаж, Пайпър изпита облекчение, че няма много багаж. Стигна до най-горното стъпало и пристъпи на площадката.
Всичко се случи много бързо.
Една фигура изскочи от нищото… Право към главата ѝ бе насочен пистолет… Ужилване по слепоочието...
– Мъртва си!
5
Пайпър реагира инстинктивно. Сграбчи ръката на нападателя, кракът ѝ го изрита светкавично и го събори на пода с шумно тупване. Чак когато чу писъка на болка, осъзна, че гласът, обявил я за мъртва, е женски, а не мъжки.