– И целта е...
– Да останеш последният оцелял.
Пайпър започваше да схваща.
– Също като "Игрите на глада".
– Победителят ще спечели четиристотин и шейсет долара. – Джейда събра на опашка на тила къдравата си тъмна коса, после я разпусна. – Парите наистина ми трябват, защото моя телефон, така да се каже ме излага. Никога не съм го казвала на мама, но тя го знае и това я кара да се чувства наистина зле, че не можем да си позволим нещо по-добро. – Тя сведе брадичка. – Не биваше да ти го казвам. Мама ми е казала никога да не говоря за пари.
Сърцето на Пайпър се сви от жалост към момичето.
– И какви са правилата на играта?
– Не можеш да убиеш никого на училищна територия, по време на часовете или извънкласните занятия, или от движеща се кола. Защото по този начин децата може да бъдат наранени.
– Много успокояващо.
– Никой няма да те убие, ако си в автобус, в електричката на път към или от училище, но по всяко друго време е позволено.
– Мога само да си представя как се чувстват пътниците, докато се опитват да избегнат гумените куршуми. Особено в Чикаго. Имаш късмет, че никой не те е прострелял с истински куршум.
– Ние сме длъжни да уважаваме останалите хора.
– И как по-точно? – попита Пайпър с нотка на сарказъм.
Джейда сбърчи чело.
– Наистина съжалявам за това, което се случи. Работата е там, че не е позволено да влезеш в къщата на някой човек, за да го убиеш, освен ако друг не те покани. И така да се каже, ако някое от хлапетата цъфне долу и заяви, че е мой приятел, човек от охраната или някой от служителите навярно ще го пусне.
– Може би трябва да поговориш с тях за това.
– Мама няма да ми разреши. След като Куп ни позволи да живеем тук безплатно, ние му дължим всичко и мама не иска да създаваме никакви проблеми.
Безплатно? Подозрителният характер на Пайпър я накара да се запита дали обичта към ближния беше единственият мотив на Куп за осигуряването на безплатно жилище.
– Ако това се случи отново – рече тя, – може сериозно да те нараня.
– Онова беше много яко. Ти имаш наистина много бързи рефлекси.
Сега, когато Пайпър знаеше, че не бе счупила ръката на момичето, трябваше да признае, че се чувстваше доволна от себе си.
Джейда се замисли.
– Може би не е зле да си измислим парола. Ти би могла например да почукаш два пъти бързо и един път бавно в подножието на стълбите, преди да започнеш да се качваш, за да знам, че си ти. Наистина тези четиристотин и шейсет долара много ми трябват.
– Помогни ми да разтоваря багажа си и ще си помисля за това.
Пайпър бе набутала всичко в два куфара и два кашона. Джейда понесе единия нагоре по стълбите, все още с вдигнат пистолет, клатейки глава. Пайпър взе другия.
– Наистина ли мислиш, че някой ще дойде да те преследва тук?
Джейда я погледна, сякаш беше най-голямата тъпачка на земята.
– Бъзикаш ме, нали? Това е страхотно място да ме сгащят от засада. На третия ден от започването на училище двама от съучениците ми, Даниъл и Таша, се бяха скрили зад колата на Куп. Работеха в екип.
– Много хитро от тяхна страна.
– Вече са мъртви – обяви Джейда с пълно задоволство. – Опитах се да привлека Таша на своя страна, но тя е едно от популярните деца. Освен това тя харесва Даниъл.
– Поредната жена, изглупяла заради мъж.
Джейда унило кимна.
– Знам. Някой ден ще стана психолог.
– Трудно ми с да си представя блестящото ти бъдеше, ако в досието си заклеймена като Убиец номер едно, но следвай мечтата си.
Джейда се ухили, широката ѝ уста и сребърните шини бяха толкова затрогващи, че Пайпър и прости за засадата.
Тони, управителят на клуба, имаше висок глас, голяма усмивка и дружелюбен характер, но Пайпър се закле да го държи под око, макар че, след като Греъм му бе доверил каква е истинската причина за присъствието ѝ в клуба, никак нямаше да е лесно. На сбирката на персонала Купър я представи като новия дигитален стратег. Тя узна, че името на Торпедото беше Джоуна. Той беше шеф на охраната и бивш полузащитник от университетския отбор на "Клечсън". Макар по нищо да не пролича, че я е познал, погледът му далеч не бе дружелюбен – или защото по рождение беше вкиснат, или защото бе решил, че тя не е достатъчно секси, за да работи в "Спирала". Останалите шестима охранители също приличаха на бивши футболисти – теория, която не ѝ отне дълго време да потвърди.
Тони изреди накратко пред барманите марките на напитките, които тази вечер трябваше да лансират. На Пайпър ѝ се стори интересно, че Куп се намеси накрая, за да ги предупреди за клиентите, които прекаляват с алкохола.