– Навлизаш в деликатна територия – отбеляза тя, когато срещата свърши.
– Искам да изградя бизнес, чиято цел е хората да се забавляват и да си прекарват добре, а не да се самоубиват.
– Някога мислил ли си за миниголф?
– Супер идея.
В девет часа клиентите започнаха да пълнят клуба – дългокоси жени в мини полички, плътно прилепнали рокли, копринени блузи и невероятни обувки. Мъжете носеха спортни сака, ризи с отворени яки или скъпи тениски, подчертаващи мускулестите им гърди. Всички, изглежда, се съревноваваха за вниманието на каубоя от Оклахома, дошъл в Чикаго от Маями, за да донесе слава на града им. Те се рояха около него като оси, бутаха се, ръкомахаха. И бодигардовете го позволяваха.
Една жена в прилепнали кожени панталонки и друга, полюшваща бедра в яркочервена рокля, изрязана в талията, минаха наблизо. Пайпър имаше в гардероба си само една рокля, подходяща за клуба – скучната черна, която носеше преди осем дни. Когато я разкриха. Единственото преимущество да работи в кабинка беше това, че можеше да носи дънки. Да се облича за работа, беше мъчително за нея.
Докато обикаляше из клуба, установи, че вече се прилагат новите практики за сервиране, но една от сервитьорките на име Тейлър, привлече вниманието ѝ. През онази първа вечер в клуба Пайпър бе забелязала, че тя е особено близка с бармана Кийт.
Когато Тейлър спря на бара, за да вземе поръчката, Пайпър се представи.
– Мисля, че може би ще е интересно да представим профилите на някои от сервитьорите в уеб сайта на "Спирала". Да публикуваме снимка и един-два забавни факта от живота им. Смяташ ли, че на персонала ще му допадне тази идея?
Пайпър вече бе установила, че повечето от сервитьорките изглеждаха доволни от работата си. Заплатата беше добра, получаваха прилични бакшиши и от никоя от тях не се очакваше да танцува в скута на клиента, за да продава питиетата, но може би Тейлър не беше толкова щастлива като останалите. Тя подреди чашите, които барманът ѝ подаде върху черната лакирана табла.
– Разбира се. Те биха направили всичко, за да ощастливят Куп.
Дали не долови язвителна нотка в гласа ѝ?
– Те? Но не и ти?
– О, да, Аз също. Тази работа е супер.
Ентусиазмът ѝ не изглеждаше съвсем искрен и Пайпър си отбеляза наум да я наблюдава по-внимателно.
Куп бе нападнат от почитатели за автографи и нито един от охраната не се намеси, за да разблъска тълпата. Тя оценяваше разумната тактика мъжете от охраната да не приличат на затворнически надзиратели, но тези момчета го даваха прекалено небрежно. Всички искаха да бъдат приятели на Греъм и макар че тази вечер тълпата изглеждаше дружелюбна, това можеше да се промени. При вее това не беше нейна работа да го наблюдава. Затова тя продължи да обикаля из клуба, мотаеше се край бара, около дансинга и често проверяваше дамската тоалетна.
Наближи полунощ и Пайпър се насочи към ВИП салона. Противният Джоуна я спря в подножието на стълбите.
– Не можеш да се качваш там.
Тя и преди си бе имала работа с подобни изпечени грубияни. Той знаеше, че тя е част от персонала, но искаше да е сигурен, че е наясно, че той е главното куче пазач. Токчетата добавяха няколко сантиметра към ръста и и Пайпър се възползва максимално от това.
– Ще ходя където си искам. Ако имаш проблем с това, разбери се с господин Греъм. Но недей да цивриш, докато говориш с него. Само ще се изложиш.
Тя се шмугна покрай охранителя и се запъти към ВИП салона. Първата ѝ нощ в шуба и вече си бе спечелила враг.
Този салон бе декориран в бронзово и черно, като останалата част от клуба, но лакираните решетъчни паравани обособяваха отделни кътове за общуване, а в единия му край, като бижу, проблясваше златистият бар, Униформите на сервитьорките бяха еднакви с тези на колежките им от долния стаж – провокативни, но не пошли. Черни прави рокли с тънки презрамки, кръстосани на гърба, стигащи до средата на бедрото, с черна дантела по края. Някои от жените бяха обути в кожени ботушки до прасците, с високи токчета; други – в гладиаторски сандали до коляното, но дори те изглеждаха по-удобни от обувките, които тя носеше.
Един мъж, в когото тя разпозна новия рънинг бек на "Старс", седеше с неколцина играчи от "Беърс" и както можеше да се очаква – с великолепен квартет от двайсетина годишни красавици с буйни гриви. Пайпър се приближи до бара и заговори барманите, докато наблюдаваше обстановката. Тук повечето от посетителите бяха съсредоточили вниманието си към събеседницнте си, вместо погледите им да шарят от група на група, както при клиентите на долния етаж. Виповете очевидно смятаха, че са най-важните хора на земята.