Тя се отправи към малката дамска тоалетна в дъното. Когато пристъпи вътре, видя брюнетка с трагично изражение, в която смътно разпозна една от актрисите от чикагските полицейски сериали. Актрисата седеше върху тапицирана кубична табуретка пред овално огледало и се взираше в отражението си, Докато по страните ѝ се стичаха черни сълзи от размазания туш.
Пайпър спря до вратата.
– Добре ли си?
– Животът ми е пълен боклук – изрече завалено актрисата, без да откъсва поглед от отражението си.
Съдейки по големината на диамантите на ушите ѝ и възхитителната тъмносиня рокля с голо рамо, животът и едва ли беше чак такъв боклук.
– Мъжете са боклуци. Всичко е боклук. – Мастилените сълзи продължаваха да се леят.
Пайпър се подвоуми дали да не се изниже набързо, но беше на крака от часове и високите токчета направо я убиваха. Приседна на ръба на друга кубична табуретка и събу сандалите си,
– Звучиш, сякаш имаш лоша вечер.
– Лош живот. Пълна скръб.
– Зарежи кретена. Просто предлагам.
Актрисата извърна две смаяни сини очи към нея.
– Но аз го обичам.
О, господи… Колко много глупави жени обитаваха тази планета? Пайпър се постара да прозвучи съчувствено.
– Нямам намерение да те поучавам как да постигнеш вътрешен мир, но може би трябва да се обичаш повече.
Актрисата грабна книжка салфетка и попи черните си сълзи.
– Ти не разбираш, Той може да бъде толкова сладък. И се нуждае от мен. Той има проблеми.
– Всички имаме проблеми. Остави го сам да си ги реши.
Съвършените ноздри на актрисата се издуха враждебно,
– Ти очевидно нямаш представа как да обичаш от дъното на душата си.
– Права си. Освен ако нямаш предвид доритос с пикантен сос.
Актрисата не се развесели, а се наведе напред, обгръщайки Пайпър в облак от безумно скъпия си парфюм.
– Коя си ти?
– Никоя. Служителка. Отговарям за социалните мрежи на клуба.
Жената огледа безличната рокля на Пайпър, толкова не на място в тази префинена атмосфера, сетне се изправи не особено грациозно от табуретката.
– Съжалявам те. Нямаш представа какво пропускаш.
– Мъки и нещастия? – предположи с възможно най-любезния си тон Пайпър.
Актрисата изхвърча от тоалетната.
Пайпър се втренчи мрачно в собственото си отражение в огледалото. Дотук с краткотрайната ѝ кариера на наставник в живота.
Тя не беше свикнала да будува до късно, затова намокри със студена вода една от черните кърпи за гости. Вратата се отвори и най-красивата от рошавите блондинки от компанията на футболистите влезе в тоалетната.
– И ти ли? – попита тя, когато видя Пайпър да притиска на тила си студената кърпа. – Трябва да се махна от тук. Напоследък почти не съм спала, а устните ми са само след две седмици.
– Устните?
Блондинката се наведе към огледалото и изтри с показалец петното от червило върху предните си зъби.
– Имам устни изпити, за да зашити доктората си по обществено здравеопазване.
С буйна грива, красива и умна.
– Никак не е честно – промърмори Пайпър.
– Моля? – Жената наклони към нея изящното си ухо.
– Звучи като истинско предизвикателство.
– Със сигурност е по-лесно да се справиш с изпита, ако си спал през цялата нощ. – Хубавицата се отправи към една от трите тоалетни кабини.
Докато Пайпър крачеше към долния етаж и обикновената тълпа, не спираше да си напомня, че добрият детектив нс прави като нея необосновани предположения за красавиците с буйни гриви.
На следващата сутрин я събуди мелодията от "Бъфи" . Объркана за миг от новата обстановка, тя затърси пипнешком телефона, събори го на пода, сетне увисна през ръба на леглото, за да го вземе.
– ...ло.
– Отвори вратата, Есмералда. Трябва да поговорим.
– Сега?
– Сега. Тя изпъшка и се отпусна обратно върху луксозния матрак. Леглото беше божествено и никак не ѝ се щеше да го напуска, особено сега, когато не бе с достагъчно бистър ум, за да се срещне лице в лице с работодателя си. Втренчи се в часовника със замъглени очи – девет и половина. Но тя си бе легнала чак след три сутринта. Слава богу, че клубът не беше отворен всяка нощ. Четири вечери в седмицата беше повече от достатъчно.
Беше спала по тениска на "Чикаго Беърс" и бикини. Нахлузи дънките и се засуети с пипа. Докато прекосяваше всекидневната с боси нозе. Не го погледна, когато отвори вратата.