– Не говоря дори със себе си, преди да съм си измила зъбите. – Обърна се и се отправи към тясната баня с тоалетна, изпишка се и се застави да се стегне. Когато излезе, той седеше на дивана, кръстосал глезен върху коляното, а огромната му лапа стискаше чаша кафе от "Старбпъкс". Младата жена се огледа с надежда за втора чаша, но не съзря такава.
– Изкара само една нощ на работа – подхвана той, – а вече ми се оплакаха от теб.
Нямаше нужда да мисли дълго, за да се досети за най-вероятния недоволник, но реши да се направи на глупачка.
– Няма начин.
– Ядосала си Емили Трентън.
– Емили Трентън?
– Актрисата от "Трета степен".
– Това е най-тъпият сериал – тросна се тя. – Не знам за теб, но на мен ми писна да гледам женски трупове с прерязани гърла и дупки от куршуми всеки път щом пусна телевизора. Нима се случва нещо, което да разпали въображението на публиката? И не ми говори за сцените от аутопсията,… Кълна се, че ако видя още една...
– Твоята работа е да наблюдаваш персонала, а не да влизаш в конфликт с клиентите.
Ти понечи да възрази, но сетне се възпря.
– Прав си. Повече няма да се повтори.
Купър изглеждаше изненадан, че тя не се впусна в спор с него, но държанието ѝ с актрисата наистина беше неуместно и Пайпър не виждаше смисъл да се защитава.
Греъм отпи от кафето си и я погледна изпитателно.
– Между другото, какво и каза?
– Казах ѝ, че трябва да зареже мъжа, който я прави толкова нещастна.
– Един от най-подлите играчи в лигата – заяви Греъм с отвращение. – Стълкновения с играч от противниковия отбор след края на четвъртината или на мача, ненужно бавене на играта, нанасяне на удар с шлем но главата на противника. Назови което щеш нарушение и кучият син го е направил. Той е причината за едно от изследванията ми с ядрено-магнитен резонанс.
– И все мак го допускаш в клуба.
Купър сви рамене.
– Ако спирам всеки, който ме дразни, много скоро ще съм вън от бизнеса.
– Преди всичко изобщо не разбирам защо се занимаваш с това. А и донякъде е съмнителен бизнес. Не че "Спирала" е долнопробно място, но работното време е кошмарно, а ти вече имаш достатъчно пари да си купиш една малка държава. Или остров. Това щях да направя, ако бях на твое място. Да си купя остров.
– Дават ги по пет за лева.
От липсата на кофеин тя изглупяваше.
– Не те харесвам – изтърси и побърза да замаже положението. – Нека да поясня. Лично аз не харесвам чувството ти, че всичко ти е позволено, но като твоя служителка съм напълно лоялна към теб. Дори бих се хвърлила между теб и куршум.
– Добре е да го знам.
Имайки предвид факта, че ѝ беше дал работа и ѝ бе предложил жилище, държането ѝ бе грубо дори според нейните стандарти. Освен това той не изглеждаше склонен да я накаже за снощния инцидент с актрисата.
– Съжалявам. Имам проблем с поведението, когато не съм поела сутрешната си доза кафе.
– Само тогава?
– И при други случаи също. Просто съм си такава.
– Нима? – Погледът му се плъзна по гърдите ѝ и това напълно я разсъни. Пайпър бе забравила, че не носи сутиен под тениската, и несъзнателно се прегърби. Той се подсмихна. И защо не? Беше виждал повечето от най-скъпите гърди на света, а нейните бяха съвсем обикновени. Но въпреки това я караше да се чувства нетипично неловко. – Кафе машината е на плота – рече той.
Пайпър се запъти към кухнята, сетне си спомни, че не беше купила кафе.
– Няма значение. Не успях да напазарувам.
– Има кафе на зърна и кафемелачка в кухнята долу. Ще ти отключа вратата.
– Нека първо си обуя обувките.
Не беше само заради обувките. Пайпър навлече набързо сутиена. Когато излезе от спалнята, той бе намерил Ойнки и го вдиша.
– Кое точно училище има прасе за талисман?
– Държавен колеж. Във фермерски щат.
– Аха. – Купър ѝ подхвърли прасето с къс лъжлив пас, който според нея не очакваше тя да улови. Но успя.
Пайпър се наслади на малката си победа, докато той я водеше надолу по задната стълба. Вместо да завие към кухнята на клуба в дъното, Греъм отвори вратата към малката уличка.
– Ще ме изчакаш за минута, нали? – Шефът ѝ излезе навън.
Тя надникна след него и видя, че бурният вятър от миналата нощ бе пръснал няколко подгизнали кашона от бутилки с алкохол върху нащърбените павета на уличката и калните локви наоколо. Греъм не беше доволен.
– Това би трябвало вече да е разчистено. – Той грабна един размекнат кашон и го запрати в кофата за боклук, после вдигна друг.
Пайпър мислено му писа червена точка, задето не се боеше да си изцапа ръцете с мръсна работа, и отиде да му помогне.