Докато внимателно измъкваше един мокър кашон от мръсната локва, Пайпър видя Джейда да се задава по улицата. Пазарската чанта в ръцете ѝ подсказваше, че е натоварена с отговорности, които повечето деца на нейната възраст нямаха. Джейда ѝ махна и Пайпър също ѝ махна в отговор, сетне се обърна, за да вдигне поредния подгизнал кашон.
Един тийнейджър изскочи иззад ъгъла, с пластмасов пистолет в ръка.
Пайпър застина, после се извъртя и извика името на Джейда.
Момичето бръкна в джоба си, за да измъкне своя пистолет, но пазарската чанта ѝ попречи. Нейният убиец подпря пистолета върху ръката си като ченге от телевизионен сериал. Момичето щеше да умре. Но не и пред очите на Пайпър.
Тя се хвърли напред и бутна пред куршума първото, което ѝ попадна подръка.
Купър Греъм.
6
Греъм се препъна и политна. Не от куршума, който отскочи от ръката му, без да му навреди, а от неочакваното блъскане.
Втори куршум изсвистя от противоположната посока и Джейда овладя ситуацията.
– Мъртъв си! – изкрещя тя.
– Не е честно – възрази хлапето.
– Абсолютно честно! – сряза го Джейда.
Междувременно Греъм се бе пльоснал насред уличката, едното му бедро се бе приземило в дупка, пълна с кална вода, а ходилото в съседната локва.
– Какво, по дяволите, стана? – възкликна той.
Напълно сразен, жертвата на Джейда бе офейкал зад ъгъла.
Момичето ахна ужасено, когато видя каква беда бе сполетяла Греъм. Пайпър се спусна към него. Ручейчета мътна вода се стичаха по кожата и дрехите му. Кално петно се мъдреше върху застрашителната трапчинка на брадичката му. Дънките, както и ръцете му, бяха изплескани с кал. Пайпър се отпусна на колене до него.
– О, боже… Добре ли си?
Джейда се затича към тях.
– Куп! Моля те, не казвай на мама! Моля те! – Хвърли се към Пайпър. – Щяха да ме убият, ако не беше ти!
А сега Греъм щеше да убие Пайпър. Не с пластмасов пистолет, но – ако можеше да се съди по изражението на лицето му – с големите си мръсни ръце.
Дънките на Пайпър бяха просмукани с кална вода, когато приседна назад върху петите си.
– По-добре… влез вътре, Джейда.
Джейда не се нуждаеше от втора покана. След един последен умоляващ поглед към Греъм, тя, пазарската торба и пластмасовият пистолет изчезнаха в сградата.
Пайпър остана сама насред уличката с мъж, изградил кариерата си върху останките на всеотдайно и последователно разчленените му противници. Докато се надигаше от дупката, една изсушена кора от грейпфрут се търкулна от обувката му. Тя протегна ръка.
– Позволи ми да ти помогна да станеш.
– Не ме докосвай. Никога. – Той се изправи на крака с грацията и смъртоносната решителност на леопард. Кой можеше да я обвини, задето се препъна леко, докато се надигаше? Стиснал зъби, той отново процеди: – Никога ме ме докосвай отново! Разбра ли?
Убийствените пламъци в очите му бяха повече от смущаващи.
– Да… сър.
Леденият му гняв изригна като нажежена лава.
– Какво, по дяволите, ти стана?
– Аз съм отлично настроена бойна машина? – Изрече го като въпрос, а не като твърдение, но и в двата случая беше голяма грешка, защото лицето му доби още по-буреносно изражение.
– Това, което направих, беше инстинктивно – побърза да обясни тя, – Ти бе подръка и действах машинално, за да защитя Джейда.
– От шибан пластмасов пистолет!
– Да...знам, но.. – Сега не изглеждаше най-подходящото време да обяснява надълго и нашироко за "Убийците на Пий", затова се задоволи с по-кратка версия. – Това е игра. Залогът е пари и приемането на ново хлапе от съучениците ну.
– В случай че още не си разбрала, аз не съм един от играчите.
– Не. Разбира се, че не си. Ако не се бе изпречил на пътя ми, аз щях да застана пред куршума. Купър присви очи.
– Едва преди десет минути се перчеше, че ще се хвърлиш между мен и куршум. Така ли доказваш жертвоготовността си?
– Ами.. – Тя преглътна, – Сега съвсем точно знаеш колко са бързи рефлексите ми. Това трябва да е донякъде успокояващо. Колко хора на тази планета са достаточно бързи, за да те съборят?
Опа. Не биваше да казва това, защото от ушите му започна да излиза пара.
– Ти не ме събори! Това беше засада.
– Все тая. Но схванах мисълта ти. – Той не бе забелязал кръвта, стичаща се от горната част на дланта на едната от ръцете му за милиони долари, но тя беше. Спусна се напред, за да задържи вратата отворена. – да влезем вътре, ти ще се почистиш, а аз ще получа онова кафе, което ми обеща. – Опита се да измисли нещо, което можеше да го умилостиви, – Може междувременно да проведем бизнес среща. Ще ти дам първия си доклад.