По някакво чудо това, изглежда, малко го успокои, макар че я изтика от вратата и я бутна не особено нежно в коридора. Чак тогава забеляза окървавената си ръка и изруга гневно.
– Само драскотина. – Пайпър се стрелна пред него, за да отвори втората врата, водеща към кухнята. – За нула време ще те закърпя.
– Ще ме закърпиш, как ли пък не!
– Нуждая се единствено от аптечка за първа помощ.
– И разрешително да убиваш, – Той мина покрай нея. – Или може би вече го имаш?
– Забавен и остроумен. Такава съм късметлийка, че работя за теб.
– Млъквай. – Въпреки това озлоблението му вече не беше толкова яростно.
В малката, безупречно чиста кухня имаше плот от неръждаема стомана, печка, фритюрник и грил, за да се приготвя скромното меню на клуба: мини бургери. Пържени картофки с малцов оцет и – в два сутринта – подноси с фъдж брауни с бърбън за сметка на заведението. Докато Греъм се миеше на умивалника, Пайпър намери аптечката за първа помощ в отлично подредения килер, но той я грабна от ръката ѝ.
– Дай ми това. Наречи ме алчен, но искам да запазя ръката си.
– Колко обидно.
Докато Греъм отваряше пластмасовия капак, тя зърна ситни камъчета, забити в дланта му.
– Наистина съжалявам. – За да го умилостиви, се налагаше да му поднесе нещо повече от едно извинение. – Имам някои добри новини. От това, което наблюдавах до тук, персоналът, обслужващ ВИП клиентите, е безупречен. Имайки предвид размера на бакшишите, които получават, би трябвало да е такъв, но е хубаво това да се потвърди. – Той не изглеждаше умилостивен. Нуждаеше се от нещо повече. Сега не беше подходящият момент да му опява за мързеливите му охранители, а и не разполагаше с доказателства, за да подкрепи подозренията си към сервитьорката Тейлър. Това значително ограничаваше възможностите и. – Знам, че това ще те зарадва. Лично ще обновя сайта на клуба.
Той затършува в аптечката.
– Вече имам хора за тази работа.
– Да, но за разлика от тях, аз мога да различа подлог от сказуемо. – Струйка кръв се стичаше по китката му. Тя грабна една книжна салфетка и му я подаде, но предпочете да не споменава калното петно в трапчинката върху брадичката му, – В момента си голяма знаменитост в Чикаго, но колко дълго ще продължи това, ако не захранваш социалните мрежи? Играл си само три години за "Старс", за разлика от Бонър, Тъкър или Робилард, които са изградили кариерите си тук. Славата избледнява и ако искаш бизнесът ти да се разраства, трябва винаги да си на гребена на вълната.
Това не му хареса.
– Аз винаги съм на върха, нещо, което не бива да забравяш.
Пайпър се опитваше да го умилостиви, а не да го обиди, затона се мобилизира,
– През следващите няколко седмици ще следя отзивите в интернет и ще нм отговарям. – Това беше точно работата, от която искаше да се отърве, – А това, приятелю, напълно си заслужава няколко кални локви.
Греъм извади пинцет.
– Продължавай да говориш.
– Искаш още?
Той сви рамене.
– Дай ми това. – Тя измъкна пинцета от ръката му.
Купър явно не беше от тези, които дълго таят лоши чувства, защото, когато ѝ я подаде, изглеждаше по-скоро замислен, отколкото сърдит,
– Ти си ходещо бедствие, знаеш го, нали?
– Само покрай теб. – Защото той държеше бъдещето ѝ в ръцете си – Защото си легенда.
– Опитай още веднъж, Есмералда.
– Аз съм човешко същество, – Тя взе с пинцета една стерилна марля. – А ти си… супермен.
– Сериозно няма пак да ми сервираш онази тъпотия: "Ти си бог", нали?
Точно това възнамеряваше да направи.
– Разбира се, че не – излъга Пайпър бодро, – Просто изтъквам, че се изнервям в твоята компания. Защото аз съм обикновен човек, а та си невероятно вълнуващ и интересен мъж.
– Дори гнездо с пепелянки няма да те изнерви. – Комплиментът я накара да засияе, но той продължи със задоволство: – Подмазваш ми се, защото аз подписвам чека със заплатата ти и защото се нуждаеш от този чек, за да останеш в бизнеса.
Пайпър стисна зъби.
– Горчив хап за преглъщане. А сега не мърдай. – Тя започна да почиства дребните камъчета от ръката му. Сигурно адски болеше, но Капитан Америка[8] беше направен от вибраниум и не трепна нито веднъж, без да откъсва поглед от нея.
– Разкажи ми за себе си – рече той. Сякаш наистина искаше да знае, – Истинската версия, без глупости, Тя захвана едно камъче колкото можеше по-внимателно,