– Единствено дете. Майка ми е била убита при въоръжен грабеж, когато съм била на четири. Останах сама с баща, който ту ме третираше като сина, когото винаги е искал, ту се държеше прекалено закрилнически. И това ако не е шизофрения.
– Обяснява личностното ти разстройство.
– По-добре не обиждай жена, която държи пинцет – Тя измъкна още едно парченце. – Завършила съм информатика и социология в университета в Илинойс и единайсет години работих на бюро, ценност, която започнах да ненавиждам. Обмислях дали да не подам молба за работа в полицията и да причиня инфаркт на баща ми, но не исках да бъда ченге. Исках да работя за себе си. Накратко… след смъртта на татко купих "Частни разследвания Дъв" от мащехата ми. – В никакъв случай нямаше да му каже колко много бе надплатила за това, с което се бе сдобила.
– Купила си агенцията?
Едно парченце чакъл се бе забило по-дълбоко и тя се опита да го извади възможно най-безболезнено.
– Алтернативата беше да я убия. Обмислях го, но могат да те тикнат в затвора за това.
– Много уместно заключение. Хетеро или хомо?
– Аз или Злата мащеха?
– Ти.
Всички парченца бяха извадени и тя проми раната с антисептичен разтвор.
– Хетеро. За съжаление.
– Защо "за съжаление"?
Пайпър почисти пинцета и го върна в аптечката.
– По принцип, съществуват и изключения, харесвам жените повече от мъжете. Те са по-интересни. По-сложни, И по-лоялни. Едно от най-големите ми съжаления е, че не изпитвам сексуално привличане към представителките на моя пол.
Той се усмихна.
– Звучи, сякаш не си имала много свестни гаджета.
– Каза мъжът, който е излизал с половин Холивуд. Какво е усещането да присъстваш на "Оскарите"?
– Адски отегчително. – Той зашава с пръсти, като че ли проверяваше дали не му с отскубнала някой от тях. – В момента имаш ли си гадже?
– Твоят приятел, ченгето, работи по въпроса, но засега нямам.
– Моят приятел ченгето?
– Ерик Варгас. Полицай Суперсекси.
Греъм се засмя.
– Майтапиш се, нали? Не искам да прозвучи обидно, но… – Дяволитият блясък в очите му подсказваше, че възнамерява да прозвучи много обидно. – Той не е ли малко над твоята лига?
Пайпър се ухили.
– Така мислиш, нали? Но готините мъже винаги са ми се лепили като мухи на мед.
Той се намръщи, недоволен, задето преднамерената му ирония не я бе накарала да се свие в ъгъла и да заплаче.
– Имаш ли теория за това?
– Да. – Тя превърза ръката му с широк бинт. – Те ме смятат за една от тях и това ги кара да се чувстват комфортно с мен. Докато не разберат, че ги използвам. Не грубо. Не съм привърженичка на това. Но наистина как могат да се приемат на сериозно хетеросексуалните мъже?
Той наклони глава, като че ли не бе чул добре.
– Ти ги използваш за...?
– За… а ти за какво мислиш?
Тя отново го бе затапила и той за миг сякаш изгуби дар слово. Тази жена явно се гордееше с язвителното си остроумие. Той нямаше как да зае колко краткотрайни биха сексуалните ѝ похождения или колко самотна и бяха накарали да се чувства.
– Значи, ти на практика си една мъжемелачка? – попита Греъм.
– О, не. Не съм достатъчно секси.
Купър понечи да каже нещо – като че ли искаше да възрази – после се отказа. Тя твори аптечката и отиде да потърси кафе.
Куп наблюдаваше как Пайпър изчезна в килера. Тя не беше красива, но беше… какво? Хрумваше му само една дума. Вбесяваща. Може би две думи. Вбесяваща и интригуваща. Той сведе поглед към оплесканите си в кал дънки. Скъсания ръкав на сакото. Превързаната ръка. Вбесяваща, интригуваща и… малко опасна, Онези бързи рефлекси, тъмната ѝ коса, остра като бръснач; умните сини очи и гъстите дебели вежди; онази безумно широка уста; и челюстта, почти толкова солидна като неговата. Както и тялото ѝ. Нямаше никакви щръкнали кости. И всичките и извивки си бяха на точните места. Но веднага щом краткотрайният ѝ ангажимент към него приключеше, тя щеше да бъде вън от живота му. Сега ме беше подходящият момент да има около себе си някой непредвидим човек, макар че тя събуждаше у него нещо странно – не беше точно вълнение – по-скоро супер предпазливост. От нея всичко можеше да се очаква и това означаваше, че трябва да бъде внимателен.
Не, това не беше съвсем вярно.
Когато беше с нея, трябваше да бъде предпазлив, а не просто внимателен. Всъщност противоположното на внимателен. Той не любезничеше. Дори не му минаваше през ума да го прави. Винаги беше любезен, дори с жените, които му лазеха по нервите, но с нея се държеше като ученик с бушуващи хормони, който обижда дадено момиче, за да види дали може да го накара да се разплаче. Но никакви сълзи от Пайпър Дъв. Тя умееше да отстоява своето.