Новата му служителка излезе от килера. Никой не особено умен не се дипломираше от университета в Илинойс с две специалности и интелигентността ѝ бе за него още един дразнител. Имайки предвид собствения му незадоволителен успех в университета, беше истинска ирония, че го привличаха умните жени. Но ниските му оценки бяха резултат от прекалено многото часове на игрището, а не от липса на интелект.
Пайпър се справи с кафеварката без напътствия. Тя лъжеше за завоеванията си сред мъжете. Или може би не, защото у нея определено имаше нещо. Докато тя си наля кафето, той вече бе разбрал какво е.
Тя беше предизвикателство.
Начинът, по който се държеше, по който преследваше това, което искаше. Пайпър беше жена, която стремглаво атакуваше живота, вместо да го наблюдава пасивно отстрани. А пълната ѝ незаинтересованост към него бе събудила някакво глупаво примитивно желание да завладява. Точно това са виждали и другите мъже в нея. Тест за мъжествеността си. Купър се съмняваше, че тя го разбираше, но дори и да го съзнаваше, не я виждаше в ролята на изпечена мръсница. Не ѝ пукаше достатъчно дали привлича мъжете, или не, за да се прави на недостъпна. Животът ѝ бе съсредоточен върху работата и мъжете не бяха нищо, освен необходимо зло. Заради това...
Той щеше да я свали.
Мисълта изникна отникъде… или може би през цялото време се бе спотайвала в подсъзнанието му. Искаше да я обладае сега. До мивката. Върху плота. Да я съблече гола и да наложи естествения ред на нещата. Самецът върху самката.
Острата болка в ранената му ръка възвърна разума му. Беше отвратен от себе си. Откъде, по дяволите, се бе взело това?
Тя остави чашата с кафе.
– Какво съм направила пък сега?
Купър осъзна, че се е намръщил.
– Дишаш.
– Най-дълбоки извинения. – Тя вдигна чашата си към него, незасегната от грубостта му. – Днес постъпихте много благородно господин Греъм, независимо дали го искахте, или не. Спасяването на Джейда от неминуема смърт ще ви донесе добра карма.
– Престани да ме наричаш господин Греъм, – Той не се забъркваше със служителките си. Никога. Нямаше нужда да го прави. Нямаше да се забърка и с Есмералда. Поне засега не. Не и докато тя работеше за него. Но в минутата, в която работата ѝ приключеше, тя ставаше позволена плячка. Преди да се раздели завинаги с нея, той възнамеряваше да ѝ покаже кой от двама им е по-добрият мъж.
Пайпър се прозя и излезе в коридора с пластмасова чаша в ръка. Въпреки, че бе неделя сутринта и бе работила до три сутринта, не можеше да си позволи лукса да спи до късно. Трябваше да отиде в кантората.
Вратата на апартамента на Джейда се отвори и от там излезе слаба, тъмнокоса жена с раница.
– Вие сигурно сте новата ни съседка? – попита жената, когато видя Пайпър.
– Пайпър Дъв.
– Аз съм Кара Франклин.
Тя сигурно беше майката на Джейда, макар че повече приличаше на по-голямата ѝ сестра. Тъмната къдрава коса се спускаше по раменете ѝ, а гладката и кафява кожа не се нуждаеше от грим, Ако съдеше по красотата на жената. Куп не ѝ бе позволил да живее безплатно в апартамента само защото е бил приятел на съпруга ѝ, а защото двамата бяха любовници. Тя приличаше досущ на Кери Уошингтън и можеше спокойно да мине за гадже кинозвезда.
Кара нагласи раницата на рамото си.
– Джейда ми каза, че сте се нанесли. Моля, уведомете ме, ако ви притеснява.
Пайпър си спомни гледката с проснатия на уличката Куп от вчера сутринта.
– Не ме притеснява. Мисля, че е страхотно дете.
– За Джейда ли говорите?
– Двете си паснахме – усмихна се Пайпър.
– Едновременно работя и уча. За да получа диплома за счетоводител. Затова не мога да я наглеждам, както би трябвало – От всяка нейна пора струеше вина. – В момента съм се запътила към библиотеката.
Пайпър забеляза уморените очи на жената. Очевидно не беше настоящата любовница на Куп. Защото той не би ѝ позволил да се съсипва от работа.
– Явно не ви е леко.
– Можеше да бъде и по-тежко. Както и да е, приятно ми беше да се запознаем.
– На мен също.
Когато Пайпър пристигна в кантората, допи хладкото кафе. Докато разговаряше по телефона с Джен за Бърни. После включи компютъра. Работата ѝ в "Спирала" беше временна и трябваше да продължи да се рекламира. На уеб сайта си публикуваше съвети за самозащита, за предотвратяване на измами с кредитни карти, за лична охрана, като се възползваше от всичко, което бе научила от баща си и от курсовете, които бе посещавала през годините. Сега възнамеряваше да употреби част от тази информация. За да разлепи листовки като допълнителна реклама на агенцията си.