Когато излезе от хотела, една прислужница седеше на задната седалка на лимузината. Тя беше много млада, с кръгло лице и печални тъмни очи. За разлика от кралските особи, девойката беше облечена в традиционната сива абая[10] и тъмносин хиджаб[11]. Пайпър се извини, задето я е накарала да чака, нещо, което, изглежда, слиса момичето.
– Няма проблем.
Пайпър се зарадва да чуе, че тя говореше английски, и след като не ѝ бяха дали заповед да не разговаря с прислугата, реши да се представи.
– Аз съм Пайпър.
– Аз съм Файза – отвърна момичето срамежливо. – Нейно височество принцеса Кефая ме изпрати да ѝ купя тези обувки. – Тя ми подаде страница, откъсната от модно френско списание, върху която се виждаше чифт сандали с високи токчета с кожени каишки. – Моля, заведи ме където трябва, за да ги купя.
– Разбира се. Къде отиваме?
– Там, където се продават тези обувки.
– Знаеш ли името на магазина?
– Нейно височество не ми каза.
– Можеш ли да ѝ се обадиш и да я попиташ?
Файза не би могла да изглежда по-ужасена.
– О, не. Ние не правим така. Ти ще ме заведеш да намерим обувките, моля.
Пайпър взе откъснатата страница. Виждаше се известното лого на "Ив Сен Лоран". Тя извади мобилния си телефон и откри бутик на дизайнера в "Уолдорф", само на няколко пресечки.
– Харесваш ли работата си? – попита спътничката си, когато се включиха в потока от коли.
Въпросът, изглежда, я смути.
– Работата е, за да се работи. – А сетне, сякаш бе казала нещо нередно, забъбри притеснено: – Нейно височество принцеса Кефая никога не ме удря и трябва да споделям леглото си само с още една прислужница, така че всичко е наред.
Но не звучеше, сякаш всичко е наред, и Пайпър схвана посланието. Ако говореше за работата ѝ, Файза можеше да загази. При все това на Пайпър не ѝ убягна копнежът в тъмните тъжни очи на слугинята, докато гледаше младите момичета, крачещи по тротоарите на града с модните си ранички и уверени походки.
Тя възнамеряваше да обикаля около "Уолдорф", докато момичето направи покупките си, но Файза я помоли да влезе вътре с нея. Очевидната борба между вродената свенливост на момичето и решителността ѝ да изпълни задачата правеше отказа на Пайпър невъзможен. Тя неохотно подаде ключовете на сува на един от портиерите и влезе вътре.
Дизайнерският бутик, с белите си мраморни подове, извисяващи се тавани и луксозни стоки, нямаше нищо общо с обикновените магазини, където Пайпър пазаруваше. Помещението миришеше на парфюм и привилегии. Файза отново връчи страницата от списанието на Пайпър.
– Нейно височество се нуждае от всеки цвят от този модел, моля.
– Всеки цвят? – Докато Пайпър смилаше информацията, към тях се приближи млада, красива, спретнато облечена продавачка. Определено беше привлечена по-скоро от традиционното облекло на Файза, отколкото от шофьорската униформа на Пайпър – бяла блуза, тъмен панталон и черно сако. Нетърпеливостта на продавачката подсказваше, че е узнала за пристигането на една от най-богатите кралски фамилии в Чикаго.
Но колкото и да изгаряше от желание да помогне, продавачката можа да осигури само два от петте цвята на обувките, което толкова разстрои Файза, че ръцете ѝ трепереха, докато отваряше ципа, за да извади дебела пачка американски долари – което навярно бяха само джобни пари за семейството, притежаващо милиарди.
Когато покупката приключи, Файза пъхна остатъка от парите в чантата си и грижливо сгъна фактурата. Докато излизаха от бутика, тя притискаше чантата към гърдите си, а челото ѝ бе набраздено от тревожни бръчки, каквито не би трябвало да има върху толкова младо лице.
Пайпър отново извади телефона си и четиресет и пет минути по-късно помагаше на Файза да купи чифт червени сандали от "Барнис". Но дори това не беше достатъчно.
– Ти не разбираш. – Файза стисна нервно пръсти върху закопчалката на чантата. – Не мога да разочаровам нейно височество. Тя трябва да има всички обувки.
Пайпър наду клаксона срещу един прекалено нахален таксиметров шофьор.
– Не мислиш ли, че пет чифта е малко прасешко[12]?
Файза не я разбра, което беше добре.
Срещата на Пайпър с Греъм беше след три часа, което щеше да ѝ осигури достатъчно време да отидат с колата до предградието Нордстром, където бе открила последните два чифта сандали, да ги купят и да закара обратно Файза до хотел "Пининсула", а после да се отправи към "Спирала".
– Да вървим – усмихна се насила Пайпър.
Докато се носеха на запад от града. Файза се отпусна и заприлича на деветнайсетгодишната девойка, каквото всъщност беше. Пайпър ѝ разказа малко за работата си с Греъм и узна, че Файза е пакистанка, както и дълбоко вярваща мюсюлманка, която на четиринайсет години отишла в кралството, за да си търси работа и да посети свещените градове, за да се помоли за родителите и сестра си, които била изгубила. В крайна сметка ежедневно ѝ се налагаше да търпи мъчително дългите часове на това, което според Пайпър бе затворничество, тъй като паспортът ѝ бил отнет, когато е била взета на работа, и оттогава не го бе виждала.