Файза постоянно проверяваше фактурите в чантата си. Някои от кралските особи в страната им имаха репутацията на жестоки господари, малтретиращи слугите си, и Пайпър дори не искаше да си представи какво можеше да се случи, ако сумите във фактурите не съответстваха на парите, похарчени от Файза.
Нордстром се намираше на територията на "Старс" в едно от отдалечените западни предградия. Часовникът тиктакаше, а на нея ѝ се струваше, че служителят на касата се мотае цяла вечност, докато приключи продажбата. Но ако боговете на трафика бяха милостиви Пайпър все още можеше да се върне навреме за срещата.
Но не бяха. Катастрофа на магистрала "Рейгън" бе задръстила движението и тъй като Греъм бе отказал да ѝ даде номера на мобилния си телефон, Пайпър не можеше да му се обади. Можеше единствено да се гърчи от притеснение.
Колоната от автомобили се придвижи с няколко сантиметра, после отново спря. Няколко сантиметра и стоп. Не след дълго раменете на Пайпър бяха толкова напрегнато, че мускулите я заболяха. Тя се съсредоточи върху пътничката си.
– Ако можеше да направиш това, което искаш, какво щеше да е то, Файза?
Изнизаха се секунди, преди момичето да отговори.
– Мечтите са глупаво нещо за някого като мен. Пайпър осъзна, че неволно бе задала жесток въпрос.
– Извинявай. Нямах намерение да си пъхам носа, където не ми е работа.
Файза въздъхна дълбоко.
– Щях да отида в Канада и да уча за медицинска сестра. Такава, която помага на преждевременно родените бебета, каквото беше сестра ми. Но на тези мечти не е съдено да се сбъднат, – Говореше сухо и делово, без емоции. Не искаше да предизвиква съжаление.
– Защо Канада?
– Сестрата на баща ми живее там. Тя е единствената ми роднина, но не съм я виждала от дете.
– Поддържате ли връзка? Чувате ли се по телефона?
– Аз нямам телефон. Почти от две години не съм говорила с нея.
– Искаш ли да използваш моя? – предложи Пайпър импулсивно.
Тя чу как Файза си пое рязко дъх.
– Ще ми позволиш ли?
– Разбира се. – Пайпър и без това го бе загазила финансово, какво означаваха още няколко долара повече в сметката за мобилния ѝ. – Знаеш ли телефонния ѝ номер?
– О, да. Запомнила съм го наизуст. Но ако някой узнае...
– Няма да узнаят от мен. – Подаде телефони си на Файза и и обясни как да го използва.
Лелята явно бе отговорила, защото последна радостен скорострелен разговор на език. Който Пайпър предположи, че е урду. Докато разговорът продължаваше, трафикът най-после се отпуши и когато Файза ѝ върна телефона, вече бяха излезли на скоростната магистрала "Айзенхауер"
– Моята khala бе много разтревожена за мен. – Гласът ѝ се задави от сълзи. – Тя мечтае да отида да живея при нея. Но аз нямам пари и няма как да стигна до там.
Мобилният на Пайпър иззвъня. Не биваше да говори по телефона, докато шофираше, но не можеше да пренебрегне това позвъняване, затова включи високоговорителя.
– Интересно – раздаде се познат мъжки глас. – Ето че седя в офиса си за среща, която трябваше да започне преди десет минути, а все още съм сам.
– Заседнала съм в трафика. – Преди той да започне с порицанията. Тя мина и нападение, – Ако не беше отказал да ми дадеш номера на мобилния си, щях да ти се обадя.
– "Заседнала в трафика" не е извинение. А доказателство за лош разчет на времето.
– Ще го изпратя на Опра като вдъхновяващ цитат.
– Повече ми харесваше, когато се преструваше на влюбена в мен.
– Лекарството ми почна да действа.
Той изсумтя.
Пайпър задъвка долната си устна и погледна към часовника на арматурното табло.
– Ако имах номера на мобилния ти телефон...
– Вече ти казах. Ако се нуждаеш от мен, се обаждаш на агента ми.
– Реших, че говориш саркастично.
– Никога не говоря саркастично.
– Не е напълно вярно, но… ще бъда при теб след трийсет и пет минути,
– По това време ще съм в спортната зала, – Линията прекъсна.
– Ти говореше с работодателя си, американския футболист? – възкликна Файза невярващо, когато Пайпър затвори. – Толкова неуважително?