– Тази вечер си доста зает, шефе – изгука тя с фалшив кокни акцент, какъвто напоследък упражняваше.
Торпедото огледа гърдите ѝ, после лицето и накрая наведе брадичка, за да огледа и краката ѝ. Мъжът беше свиня. Чудесно. Тя наклони глава и го удостои с усмивка, разкриваща равни бели зъби, за които баща и беше похарчил няколко хиляди долара, когато беше на дванайсет, макар че тогава тя го убеждаваше да използва парите, за да и купи кон. Сега беше на трийсет и три и конят продължаваше да ѝ се струва по-добрата сделка.
– Хич не мога да свикна с това, колко големи са американските мъже, – С върха на показалеца Пайпър побутна нагоре по носа си модните ретро очила, които бе добавила в последната минута, като допълнителен щрих към дегизировката си
– Тренирам редовно – ухили се той похотливо.
– О-ч-чевидно – измърка тя, макар да ѝ се искаше да удуши кучия син с кадифеното въже, опънато пред входа па "Спирала".
Той ѝ махна да влезе в луксозния, издържал а черно и бронзово, интериор на клуба.
Никога не си бе падала по нощни клубове, дори когато беше в началото на двайсетте си години. Цялата тази показна веселба я караше да се чувства някак си чужда, далечна. Но беше тук по работа, а и "Спирала", със супер знаменития си собственик, не беше обикновено нощно заведение за танци. Помещението бе разделено на две елегантни нива, водещи към дансинга, но в същото време имаше обособени места за разговори или по-интимни опознавания, без да се налага да се надвиква човек с музиката. Подвижните кожени пейки и по-уединените кътчета с меко осветени малки коктейлни маси в кубична форми вече бяха запълнени от купонясващата тълпа в четвъртък вечерта. Тази вечер диджеят се извиваше и въртеше в кабината си, кацнала над дансинга, където приглушените цветове на светлините се смесваха в причудливи форми като загоряла за секс амеба.
Тя си купи от централния бар единственото питие за вечерта – кутийка спрайт за шест долара. Над бара окаченият таван с вградени лунички блещукаше като златисто НЛО. Пайпър позяпа известно време бармана, сетне се запромъква през тълпата към нишата между две бронзови стени лампи с формата на ледени висулки, откъдето възнамеряваше да наблюдава домакина, щом се появи.
Хърбав тип с щръкнала коса и бутилка бира "Милър Лайт" в ръка се изтъпани пред нея и закри гледката ѝ,
– Не се чувствам добре. Мисля, че ми липсва витамин У.
– Разкарай се.
Той доби наранен вид.
– Почакай – въздъхна тя.
Лицето му живна в патетична надежда. Пайпър нагласи очилата си.
– Повечето встъпителни реплики за запознанства в интернет не струват – рече, този път вече по-любезно. – По-добре се ограничи с едно "здрасти".
– Ама ти сериозно ли?
– Само предлагам.
Той изви устни срещу нея.
– Кучка.
Дотук с опитите да бъде мила.
Типът се отдалечи в търсене на по-лесна плячка. Тя отпи от спрайта. Торпедото бе зарязал поста си на пропускателен мениджър, превъплъщавайки се в любезен портиер. Изглежда, специалността му беше да си бъбри с дългокраки блондинки.
Клубният ВИП салон се намираше на открития мецанин. Тя го огледа, доколкото можа, търсейки обекта на наблюдението си, но той не се виждаше никъде сред гостите, насядали близо до бронзовия парапет. Трябваше да се промъкне там, но в подножието на стълбището се мъдреше русоляв булдог, чиято задача бе да държи простолюдието по-далеч, което, за съжаление включваше и нея. Изпълнена с раздразнение, Пайпър си проправи път през тузарите към другия край на заведението и тогава го видя. Дори сред множеството Купър Греъм се отличаваше като фар във фабрика за свещи. Беше абсурдно мускулест. Отвъд абсурдното. Той беше свещеният граал сред мъжете, с гъста коса с цвета на прегоряла препечена филийка, намазана с мед. Имаше квадратна челюст, широки рамене и трапчинка на брадичката, която беше такова клише, че той би трябвало да се чувства неудобно. Носеше обичайната си униформа: закопчана до долу идеално прилепнала риза, дънки и каубойски ботуши. Повечето мъже щяха да изглеждат превзето с каубойски ботуши в Чикаго, ала той бе отраснал в ранчо в Оклахома. При все това тя не харесваше ботушите; нито дългите мускулести крака, извисяващи се над тях, нито – като пожизнен фен на "Чикаго Беърс" – отбора, за който той бе играл. Пайпър трябваше да работи за всеки цент, за разлика от този арогантен, прекалено привилегирован бивш куотърбек на "Старс" и тайфата му от гаджета кинозвезди.
Тя го следеше от близо седмина и той беше в клуба всяка вечер, когато заведението бе отворено, но се съмняваше, че това щеше да продължи дълго. Знаменитостите, собственици на нощни клубове, се изпаряваха, когато дойдеше времето за истинската работа.