Не беше заточен. Той обичаше възбудата от клуба, предизвикателството, че за пореден път трябва да се доказва. Просто не беше свикнал да прекарва толкова много часове в затворено помещение.
Устоя на желанието да смени ръцете си, като метна кръвнишки поглед към Шерлок Холмс. Не беше чак толкова неподвластна на модата, че да закопчае най-горното копче на блузата си. Жалко, че не бе разкопчала и следващото.
Ръката му започна да се схваща. Капка пот влезе в окото му. Той смени ръцете си.
– Ще дойда на пазар с теб – изкрещя, но музиката, гърмяща от високоговорителя над главата му рязко спря и гласът му отекна сред бетонните стени. Питчърът от "Уайт Сокс" на съседната постелка го погледна. Както и Пайпър, облещила насреща му тези големи сини очи, които нищо не пропускаха. Наистина ли току-що бе предложил да пазарува дрехи с жена?
– Супер – процеди тя с подигравателно изражение, което той се закле, че никога повече няма да види върху лицето ѝ, след като веднъж я съблече гола. – А междувременно можем да си направим маникюра и педикюра. И да поканим приятелките си.
Убиваше го с тази своя уста, но той си лепна една усмивка и отвърна на сарказма ѝ с ведро спокойствие.
– Нямам доверие на вкуса ти.
– Но вярваш на собствения си?
– Знам какво харесвам.
– Сигурна съм, че знаеш, но пискюли за зърна и прашки не ми се струват много подходящо облекло за работа.
Тя наистина го убиваше, при това с такава жизнерадостност.
Той изсумтя презрително.
– През следващата седмица съм зает. Опитай се да издържиш дотогава. Ще се срещна с умния ти задник пред "Бела Лана". Намира се на Оук Стрийт.
– Няма да пазарувам на Оук Стрийт! – избухна тя за негово задоволство. – Имаш ли представа колко струват дрехите в онези магазини?
– Джобни пари.
Както Купър очакваше, това накара кръвта ѝ да кипне. Той свали гирата.
– Изчезвай от тук, за да довърша тренировката си. – И да се халоса няколко пъти по главата, задето и бе позволил да му влезе под кожата.
При все това предложението му не беше съвсем лишено от разум. Когато беше в клуба, Шерлок имаше навика да бъде навсякъде едновременно, а за него беше добре още един чифт очи да следят за интересите му – очи, на които имаше абсолютно доверие. За Шерлок можеше да се кажат много отрицателни неща – на първо място липсата ѝ на почтително отношение към работодателя ѝ – но тази жена имаше стабилни морални принципи.
Не че възнамеряваше да ѝ признае колко ценна се бе оказала, както не възнамеряваше да ѝ каже какво смята да направи с нея, когато я вкара в леглото си.
На следващата вечер Пайпър зърна Дел, един от охраната, близо до бара. Той беше русокос тип. Мускулест като сърфист, с татуировка на ягуар, спускаща се отстрани по врата му. Беше имал краткотрайна кариера в "Беърс" и беше особено популярен сред дамската клиентела – толкова популярен, че изглежда, нехаеше за всичко останало, което може би се случваше в клуба.
Тя повече не можеше да търпи това. Дръпна го настрани от почитателките му с извинението, че иска да го интервюира за профила му в уеб сайта, Вместо това му посочи навалицата, наобиколила Куп в другия край на заведението,
– Онези жени с Куп са пияни и започват да стават прекалено нахални. Особено онази червенокосата. Направо се е увесила на шията му. Може би не е зле да отидеш и да отвлечеш вниманието, за да може той да си поеме глътка въздух.
Дел я погледна, сякаш беше досаден комар, който трябва да бъде смазан.
– Да не би да ми казваш как да си върша работата?
– Да. Тя става все по-добра в това. – Джоуна се беше приближил зад тях и двамата мъже, целите напомпани мускули и вкисната войнственост, образуваха стена между нея и останалата част от салона.
– Вижте, момчета, аз просто предлагам да наблюдавате Куп малко по-отблизо.
– А аз предлагам да си гледаш шибаната работа – ухили се самодоволно Джоуна. – И каква всъшност е тази работа? Да туитваш малки лигави лафове и да постваш сладурести снимки?
Тя не отговаряше за охранителите и трябваше да си държи устата затворена, но нима някога бе успявала?
– Благодаря за напомнянето. Имам една твоя много сладуреста снимка как цупиш устни пред огледалото.
Да, няма що, Пайпър наистина умееше да се сприятелява с колегите си.
През следващите няколко дни Пайпър развеждаше из магазините нисшестоящите принцеси и прислугите им. Тя беше част от кавалкадата от пет коли. Понякога шест, която включваше поне два вана за транспортиране на планината от покупки обратно до хотела, всичките платени в брой. Но вместо да нм завижда, Пайпър започна да изпитва съжаление, особено към най-младите принцеси. Понякога съзираше в очите им същия копнеж, който беше видяла в погледа на Файза, копнеж, който не можеше да бъде утолен дори с десетки набези до най-скъпия магазин на "Епъл". Жажда да се разхождат без придружители по тротоара, със същите безгрижни походки като американските момичета, които наблюдаваха през затъмнените прозорци на лимузините си.