В деня на срещата за пазаруване, която тя очакваше с нарастващ ужас сестрата на принцеса К. се забави цяла вечност в козметичния салон, вследствие на което Пайпър пристигна десет минути по-късно в "Бела Лана". Завари Куп, облегнат на витрината с бижута, да бъбри свойски с продавачките.
Ако Пайпър имаше алергия към пазаруването, само елин поглед към стойките със скъпи дрехи щеше да я накара да се изприщи.
Дизайнът в черно, бяло и сребристо придаваше на мястото атмосфера на опарт[14] от края на миналия век – едновременно луксозно. С една подканваща снизходителност, сякаш предизвикваща клиентите да не го сметнат за толкова шик. От всички дрехи, е които не ви искала да е облечена в момента, шофьорската и униформа оглавяваше списъка, особено след като се бе изпотила под мишниците под сакото, докато тичаше от паркинга за насам.
Куп вдигна глава. Устните му се извиха в усмивка, но очите му и казваха, че закъснението ѝ не му е убягнало. Продавачките я изгледаха с недоверие, неспособни да повярват, че жена, изглеждаща толкова нелепо, може да бъде с най-желания ерген на Чикаго.
– Дами. Това е Пайпър – подхвана Куп. – Тя е зарязала кариерата си на погребален агент, но ѝ е трудно да скъса със старите си модни навици.
Пайпър потисна смеха си.
– Дошли сте на правилното място – заяви суперстилна червенокоса продавачка. – Сигурно е безкрайно потискащо да работиш като погребален агент.
– Не толкова, колкото си мислите – отвърна Пайпър. – Така се запознах с Куп. Погребваше пепелта от кариерата си.
Куп изсумтя. Червенокосата продавачка явно осъзна, че този разговор не е лъжица за нейната уста, и подбра Пайпър към пробната.
– Нищо прекалено шантаво – извика след тях Куп. – И без това дъската ѝ достатъчно хлопа.
Първата дреха беше обикновена тъмнозелена рокля, но нямаше нищо обикновено в начина., по който плътно прилепваше към тялото, нито в подгъва, едва скриващ дупето ѝ. Слава богу, че си бе обръснала краката, но вее пак."
– Това не е точно моят стил.
– Няма дюкян? – подхвърли Куп от другата страна на вратата на пробната.
Пайпър нямаше как да не се засмее.
Продавачката, чието име беше Луиз, изглеждаше объркана.
– Моделът наистина е стъпка напред в модата.
Пайпър потръпна срещу отражението си в огледалото. Между края на роклята и голите ѝ крака сякаш се простираше цяла пропаст.
– Мисля, че трябва да направя няколко стъпки назад и модата, – Или да отскочи до Н&М", където ѝ беше мястото.
– Нека да видя – предложи Куп.
Продавачката отвори вратата на пробната и Куп се настани върху една от големите квадратни табуретки в сребристочерно, недалеч от огледалата. Пайпър подръпна надолу подгъва.
– Приличам на бор.
– С наистина хубави крака – обади се Хийт Чемпиън от входа, който бе влязъл в магазина и се разположи върху табуретката до Куп. – Харесва ми.
– На мен не – оповести Куп, без да откъсва поглед от бедрата ѝ. – Твърде консервативна.
Тя го зяпна сащисано.
– И в коя вселена това е консервативно?
Той поклати тъжно глава.
– Не бива да забравяш, че вече не си погребален агент.
Хийт се ухили.
Пайпър посочи към спортния агент.
– Какво прави той тук? Не че за мен не е удоволствие да ви видя, господин Чемпиън, но защо сте тук?
– Куп ми каза да намина и какво можех да сторя? Спечелил съм милиони от него.
– Нуждая се от второ мнение – рече Куп. – Той има по-богат опит от мен в купуването на дрехи за жени.
Луиз се появи с нов куп дрехи и набута Пайпър обратно в пробната. През следващия половин час Пайпър се изживяваше като модел, демонстрирайки червена, прилепнала по тялото рокля с изрязана талия; тъмносиньо творение на напредничавата мода с липсваща предница и златисто парцалче, което приличаше на трофей от Младшата лига.
– Аз съм детектив – изсъска тя към двамата мъже, – а не питчър от детски бейзболен отбор.
Хийт се ухили.
– Харесвам тази жена.
– За мен не е загадка защо – тросна се Куп.
За Пайпър обаче беше загадка, ала в момента я вълнуваше нещо по-важно.
14
Съкращение от „оптическо изкуство" - течение от визуални изкуства, което използва оптически илюзии. - Б. пр.