Греъм обикаляше тълпата – потупваше мъжете по гърба и флиртуваше с жените, които се бяха строили около него като самолетите по пистите на летище "О' Хеър". Тя не обичаше да преценява представителките на своя пол, ала сега това бе част от работата ѝ. Никое от тези момичета не приличаше на бъдещ изпълнителен директор на компания – прекалено много отмятания на коси, пърхане с мигли и пъчене на гърди. Докато ги наблюдаваше, все повече се изпълваше е благодарност, че точно сега нямаше ни най-малко желание за връзка с мъж. Интересуваше се единствено от работата си.
Тълпата, която го заобикаляше, нарастваше. Пайпър се озърна за някое куче пазач, ала тези, които видя, бяха заети да бъбрят с дамите. Засега нито един клиент не я беше наемал за свой телохранител, но тя бе посещавала продължителен и сериозен курс за бодигардове и виждаше, че липсата на добра охрана от страна на Греъм е проява на пълна безотговорност, макар че това можеше да и позволи по-лесно да се доближи до него.
Греъм изглежда, не се притесняваше от навалицата, но не убягна от вниманието ѝ, че той постоянно претърсваше с поглед множеството, сякаш се оглеждаше за уайд рисийвъра[3]. Погледът му се стрелна в нейната посока, сетне се отмести.
Когато тълпата около него се увеличи до опасни размери, той някак си успя да се измъкне и се изкачи по стълбището към мецанина и ВИП салона. Сега, когато най-после беше вътре в клуба, невъзможността да го последва я влудяваше.
Пайпър се отправи към дамската тоалетна, където не чу нищо по-интересно от клюката коя бе успяла да стигне до покритото с кожи легло, за което се носеха слухове, че Греъм държи в офиса си. Когато излизаше, някой я докосна по рамото. Торпедото.
Като останалите охранители и той беше облечен с тъмен панталон и бяла риза, която явно беше специално ушита, за да побира дебелия му врат, което тутакси го идентифицираше ведно с другарчетата му горили като бивш футболен играч,
– Ти трябва да дойдеш с мен.
Освен да даде на типа с бирата "Милър Лайт" съвет за подобряване на сваляческите му умения, от който той отчаяно се нуждаеше, тя не бе направила нищо, с което да привлече вниманието върху себе си, и това никак не ѝ хареса. Наклони се на тънките като игли токчета и отново пусна в ход фалшивия кокни акцент;
– О, божке! Защо?
– Проверка на личната карта.
– Брей! Вече я показах на проклетия вход. Искрено оценявам комплимента, но съм на трийсет и три.
– Инцидентна проверка.
Нямаше никаква инцидентна проверка. Нещо се мътеше. Тя се канеше да отвърне по-възмутено, когато той тръсна голямата си глава по посока на стълбището, водещо към мецанина, без да иска, поднасяйки ѝ на тепсия дългоочаквания шанс да се приближи до ВИП салона. Пайпър го дари с ослепителна усмивка.
– Добре, тогава. Да отидем и да уредим това.
Той изръмжа.
В горния край на стълбите две бронзови колони обозначаваха входа към ВИП салона, но когато приближиха, спътникът ѝ я сграбчи за ръката и я повлече зад ъгъла, където я набута през обикновена врата вляво.
През погледа ѝ се разкри впечатляващ кабинет. Дървени щори закриваха долната половина на двата прозореца, а върху скрапа на монтирания върху стената телевизор се излъчваше без звук ESPN[4]. Върху бюрото с ергономична форма, разположено срещу двуместен диван, беше поставен последен модел настолен компютър. На стената бе окачена в рамка фланелка на "Чикаго Старс" с името на Греъм на гърба. Небесносините и златните цветове на отбора винаги ѝ се бяха стрували твърде женствени в сравнение със семплата разцветка в тъмносиньо и оранжево на "Чикаго Беърс".
– Чакай тук. – Горилата излезе и затвори вратата.
ВИП салонът беше само на няколко крачки, Тя преброи до двайсет и протегна ръка към бравата.
Вратата рязко се отвори пред лицето ѝ. Пайпър се олюля назад, толкова съсредоточена да запази равновесие, че вратата се затвори, преди тя да осъзнае кой бе влязъл. Ушите ѝ забучаха.
Самият Купър Греъм.
Пайпър имаше чувството, че е била поразена от супернова, и се възненавидя заради това. След като шест дни неотлъчно го следваше, би трябвало да е по-добре подготвена. Но да го гледа от разстояние и да се намира на три метра от него, бяха две напълно различни преживявания.
Той бе изсмукал целия въздух в стаята и нямаше и следа от чаровната усмивка на доброто момче от Юга. Това бе лицето му пред скримиджа[5]. Едно нещо бе сигурно. Ако Греъм искаше да я види, това нямаше нищо общо с инцидентната проверка на личните карти.
5
Линията, на която е поставена топката, преди да е отиграна от центъра на отбора в нападение. - В. пр.