Пайпър мислено изреди всички възможни причини, за да я доведат тук. И реши, че ненавижда всяка една от тях. Но си каза, че Греъм не е единственият в стаята, който знае как да измами противниковия играч, и за разлика от него за нея всичко бе заложено на карта.
Въпреки че сърцето ѝ биеше толкова силно. Че се боеше, че той те го чуе, се опита да си придаде вид, сякаш това беше моментът на върховно удоволствие в живота и.
– Яко! Толкова съм шашната, че нямам думи!
Очите му, един нюанс по-тъмни от косата му с цвят на прегоряла препечена филийка, я огледаха от главата до петите, като погледът му се плъзна по дългата ѝ перука, изпъчените гърди и сносните крака. Тя не беше красавица. Но не беше и грозна и ако притежаваше дори капчица суета, щеше да се почувства съкрушена от очевидното му презрение. Но за щастие, не притежаваше.
Когато той пристъпи по-навътре в кабинета, тя заби в килима високите токчета на обувките, от които пръстите на краката ѝ бяха изтръпнали. Гъстата му кестенява коса беше малко разрошена. Не модно разрошена – по-скоро като на мъж, който не си дава труда да се подстригва два пъти в месеца или да протяга ръка към рафта, наблъскан със скъпи козметични продукти.
Запази спокойствие. Съсредоточи се.
Без предупреждение, той грабна чантичката ѝ и тя ахна смутено.
– Негодник! – извика с известно закъснение.
– Есмералда Крокър?
Добрият детектив е длъжен да импровизира и колкото повече подробности му дадеше, толкова по-убедителна щеше да бъде.
– Ще се задоволя и с Есме. Всъщност лейди Есме. Есмералда е семейно име.
– Нима? – Гласът му се изля от устните като вода от дълбок кладенец върху пресъхналата прерия на Оклахома.
Тя кимна неуверено.
– Предава се от поколения и чест на втората съпруга на петия граф Конъндръм. Починала при раждане, бедната жена.
– Моите съболезнования. – Той отново погледна в чантичката. – Никакви кредитни карти?
– Те са толкова вулгарни, не мислиш ли? – продължи тя с лекота на "ти" .
– Парите никога не са вулгарни – отбеляза каубоят провлачено.
– Колко американско от твоя страна.
Той отново започна ла тършува из чантичката. Дейност, която не му отне много време, тъй като тя предвидливо бе оставила портмонето си на безопасно място в колата – портмоне, съдържащо чисто новото ѝ разрешително за частен детектив, както и десетина визитки.
"ЧАСТНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ ДЪВ"
Осн. 1958
Истината носи мир
Върху оригиналната визитка пишеше: Истината носи мор. Дядо ѝ беше блестящ детектив, но скаран с правописа.
Греъм миришеше на пари и слава, не че тя можеше точно да опише как мирише някое от тях, но ги познаваше, когато ги подушеше. По същия начин знаеше, че бъдещето на бизнеса и зависеше от това, което щеше да последва. Тя вдъхна малкото молекули въздух, които присъствието му още не бе изсмукало.
– Не че наистина имам нещо против да тършуваш из чантичката ми, но съм любопитна какво търсиш.
Той ѝ я подхвърли обратно.
– Нещо, което ще обясни защо ме следиш.
А беше толкова внимателна! Мислите ѝ бясно запрепускаха. Дали се бе издала по някакъв начин? Каква грешка на новак в занаята бе допуснала, която я бе закопала? Цялото ѝ усърдие бе напразно – спането в колата, тъпченето с вредна храна, пикаенето в Тинкълбел и най-лошото от всичко – похарчването на всичките ѝ спестявания, за да откупи "Частни разследвания Дъв" от измамната ѝ противна мащеха. "Частни разследвания Дъв" – детективската агенция, основана от дядо ѝ, доразвита от баща ѝ, която трябваше да бъде нейна по рождение, ако баща ѝ не беше толкова твърдоглав. Всяка жертва, която бе направила, е била безсмислена. Тя щеше да бъде принудена да се върне към живота в кабинка, ведно с угнетяващата мисъл, че един разглезен спортист като Купър Греъм я бе надхитрил.
В стомаха ѝ заклокочи киселина. Разобличената детективка сбърчи недоумяващо чело.
– Да те следя?
Силуетът му се очертаваше върху рамкираната тениска на "Чикаго Старс" на стената зад него. Синята му, закопчана до долу риза караше застрашителните му рамене да изглеждат още по-широки, а навитите до лактите ръкави разкриваха впечатляващите мускули на ръцете му. Идеално прилягащите дънки – нито твърде тесни, нито прекалено широки – подчертаваха стройните му крака, сътворени от Господ да бъдат СИЛНИ, здрави и бързи – за зла участ на любимите ѝ "Чикаго Беърс".
Погледът му беше мрачен като илинойска зима.