– Не искам да отида в затвора – подсмръкна жалостиво. – Никога дори не са ме глобявали за неправилно шофиране. – Е, това си беше лъжа, но тя беше отличен шофьор, а ограниченията на скоростта в града бяха идиотски строги. – Какво мислиш, че ще се случи с мен там?
– Не знам и не ме е грижа.
Въпреки думите му, тя долови известно колебание и се хвана за сламката.
– Да, ами може да се обадиш на ченгетата още сега, защото колкото и усилено да се опитвам, знам, че няма да мога да се възпра.
– Не говори така.
Дали не прозвуча малко смутено? Тя изстиска още едно подсмъркване и попи очи с показалец.
– Не бих пожелала на никого да изпита болката от подобна любов.
– Това не е любов – изрече той отвратено, – Това е лудост.
– Знам. Абсурдно е. – Тя избърса идеално сухите си ноздри с опакото на ръката. – Как може да обичаш някого, когото си срещнал едва днес?
– Не можеш.
Докато не я изхвърлеше, нямаше да се откаже.
– Не може ли да размислиш? Само една седмица, докато новите хапчета възстановят разума ми?
– Не.
– Разбира се, че не можеш. А и аз ти желая най-доброто. Не бих понесла мисълта да се гърчиш от страх, да се боиш да излезеш от апартамента си, защото си ужасен да не ме видиш.
– Няма да съм ужасен...
– Сигурна съм, че ще успея да оцелея в затвора. Колко ли дълго ще ме държат? Дали има и най-малката възможност ти да… Няма значение. Прекалено много ще е да те моля да ме посетиш, докато съм зад решетките.
– Ти си напълно луда.
– О, да, Но безопасно. И запомни, че е само временно. – Беше стигнала твърде далеч. Може би трябваше да рискува всичко, за да успее. – Ако изпитваше физическо влечение към мен… Не изпитваш, нали?
– Не!
Избухването му беше успокояващо.
– Тогава няма да предлагам да… да те задоволя сексуално.
Пфууу! Щеше да се наложи да плакне устата си със сапун, когато всичко това приключеше.
– Нужна ти е помощ – озъби се той.
Отиде до вратата и извика горилата си. След пет минути Пайпър беше на улицата.
А сега накъде?
2
Купър бе срещал много откачалки по време на кариерата си, но на тази дама яко ѝ хлопаше дъската. Обаче поне едно нещо можеше да ѝ се признае… беше пряма. Тя бе развяла лудостта си като знаме, за да я види целият свят.
Трябваше да слезе долу в клуба, но остана зад бюрото. След два месеца в този бизнес кабинетът все още му миришеше непривично – не на гума и пот, не на специално създадени обезболяващи вещества и басейни с хлорирана вода. Вместо това се усещаше мирисът на хартия и боя. На нови тапети и на тонер от касетите за принтера. Но колкото и да му липсваха онези познати миризми, нямаше да си позволи да се вкопчи в миналото. Откриването на "Спирала" беше заявлението му към света, не той никога няма да се превърне в поредното бивше величие, което няма друго по-добро занимание, освен да се завре в коментаторската кабина и да дрънка глупости за мачове, в които самият той никога повече нямаше да участва. Бизнесът с нощния клуб беше ново поприще за него и "Спирала" бе едва началото. Греъм възнамеряваше да изгради империя и също като във футбола провалът беше немислим.
Извърна се към компютъра и въведе в Гугъл "Есмералда Крокър". Според личната ѝ карта тя беше на трийсет и три, но изглеждаше доста по-млада. Накрая откри името ѝ в годишника на лондонския университет "Мидълсекс". Никаква други информация. И нито една снимка, която да показва онази безумно широка уста. Волевата брадичка или онези лукави тъмносини очи, сякаш подканващи го да скочи направо в смахнатия ѝ свят.
Ако не беше толкова ядосан, щеше да се изсмее на предложението и да го "задоволи сексуално". Куп нямаше нужда от повече лудост в живота си. Освен това, след като осем години бе виждал името си по всички таблоиди, временно си бе дал почивка от жените.
Той не бе възнамерявал да превръща живота си в клише – поредният куотърбек от НФЛ с красива холивудска актриса в леглото си. Нямаше да се случи, ако се беше ограничил само с една. Но след онази първа връзка, провалила се заради несъвместими професионални графици, прекалено много публичност и изневяра – нейна, а не негова, той бе срещнал друга красива кинозвезда. После още една. И още една. В негова защита трябваше да се признае, че и четирите му връзки бяха с актриси, които бяха не само красиви, но и умни. Харесваше преуспелите жени с остър ум, чиято красота спираше дъха. Кой мъж не ги харесваше? А като куотърбек от НФЛ, Куп имаше достъп до каймака на кинозвездите. Сега обаче цялото му изострено като лазерен лъч внимание беше съсредоточено върху изграждането на империя от нощни клубове. Жените внасяха в живота му прекалено много драма,твърде много напрежение и дяволски много парфюми. Ако беше властелин на света, щеше да забрани последните. Жените трябвате да ухаят на жени.