Есмералда не използваше одеколон, а при цялата ѝ дегизировка кой можеше да знае как изглежда истинската ѝ коса? Но имаше интересно лице и дълги стройни крака. Все пак цялата случка караше косъмчетата на врата му да настръхват като при атака по крилото,
Пайпър смъкна перуката и потегли от "Спирала" към дома си, докато в главата ѝ се въртяха различни сценарии. Един от друг по-отчаяни. Друг подход. По-добра дегизировка. Ала едва ли щеше да му е нужно много време, за да прозре тактиката ѝ. Ако много бързо не измислеше нещо, щеше да бъде на една крачка от седенето пред компютър в кабинка – мисъл, която не можеше да понесе. Последната ѝ работа като дигитален стратег за местна верига магазини за авточасти в началото беше интересна, но след втората година скуката започна да я наляга, а през петата установи, че мечтае за зомби апокалипсис.
Баща ѝ не и бе позволил да се посвети на кариерата, за която беше родена – да работи заедно с него в "Частни разследвания Дъв", нито пък с някой от конкурентите му, нещо, което се беше погрижил никога да не стане. Всички в страната го познаваха и Дюк Дъв бе постановил: Всеки, който наеме мекото ми момиче на работа, която не включва седене пред компютър, ще си има работа с мен.
Но Дюк беше мъртъв и тя притежаваше бизнеса, който той не желаеше да ѝ даде – бизнес, за който бе платила твърде много, като го изкупи от мащехата си, само за да открие прекалено късно, че списъкът с клиенти е безнадеждно остарял, а счетоводството на мащехата ѝ беше на крачка от пълна фалшификация. Пайпър бе купила едва ли не само името, но това име за нея беше безценно и тя нямаше да се откаже без битка на живот и смърт.
Преди да заспи, вече бе взела решение. Щеше да се придържа към образа на смахнатата Есмералда Крокър и да се надява на най-доброто.
На следващата сутрин си взе душ, нахлузи дънки и тениска и прокара пръсти през мократа си коса – нямаше нужда от перука. Грабна чаша кафе и парче тридневна пица и изхвръкна през вратата.
Мезонетът, който нямаше да може да си позволи да задържи още дълго, беше част от пететажна сграда в предградието Андърсънвил и можеше да се похвали с частен паркинг. Тя метна чантата си в колата, остави до себе си чашата и студеното парче пица, чудейки се пали до края на деня няма да се озове в затвора. Това бе риск, който се налагаше да поеме.
Греъм обитаваше горните два етажа па преустроена четириетажна бивша семинария, намираща се в Лейквю на улица с дървета от двете страни. Лейквю не беше най-скъпото предградие на Чикаго, но бе едно от най-предпочитаните, със страхотни магазини, модни ресторанти, дълга крайбрежна ивица, а и тук се намираше бейзболният стадион Риглифийд. Тя промуши сонатата си до подобието на паркинг с големината на пощенска марка срещу парка, отхапа няколко хапки от пицата и отпи от кафето. Дните, в които сутрин се глезеше с кафе от "Старбъкс", бяха отминали.
Пайпър подръпна един остър кичур от истинската си коса – късо подстригана на етажи, със съшия кестеняв цвят, каквато е била косата на майка ѝ. Както и бе казал Дюк, преди да бъде убита при уличен грабеж. По това време Пайпър бе на четири и почти нс си я спомняше, но жестоката смърт на майка ѝ бе предопределила по-нататъшното и отглеждане.
Дюк бе възпитал Пайпър да бъде корава. Постоянно я записваше на курсове по самозащита. Като междувременно я обучаваше на всяка хватка, която бе усвоил през годините. Той я бе научил да бъде сипна и дори докато беше още много малка, се държеше студено или не ѝ обръщаше внимание, ако се разплачеше. Възнаграждаваше твърдостта ѝ, като я тренираше в стрелба и я водеше на футболни мачове, вземаше я със себе си при кратките му забежки до бара на ъгъла и се смееше, когато тя ругаеше. Но никакви сълзи. Никакво хленчене. И никакви посещения в дома на приятелка, преди основно да проучи семейството ѝ.
Това беше объркващата и противоречива част от възпитанието ѝ. Баща ѝ изискваше тя да бъде силна и в същото време се държеше вбесяващо закрилнически, което беше постоянен източник на конфликт помежду им, а когато тя порасна, той застана твърдо между нея и амбициите ѝ. Баща ѝ я бе възпитал да бъде корава като него, а след това се бе опитал да я обвие в пашкул.