Диъдри беше точно от типа преуспели жени, които най-много привличаха Куп, и никак не беше трудно да си ги представи двамата женени. Между годишните заседания на борда Диъдри щеше да му роди три красиви деца, а през уикендите щеше да му приготвя засукани ястия. Пайпър се запита дали някой ден Куп ще се сети за кратката им свалка и ще се чуди как е могъл толкова да загуби разсъдъка си, че да се забърка с нея.
– Търсех възможност да поговоря с теб – рече Диъдри. – Влизай.
Пайпър неохотно се подчини.
– Според Ноа ти дължа извинение – подхвана Диъдри. – Той съвсем ясно мм заяви, че много съм затруднила живота ти, като не ти позволих да кажеш на Купър, че аз съм тази, която те е наела.
Името му е Куп – помисли си Пайпър, въпреки че си лепна усмивка на лицето.
– Нищо страшно не е станало.
– С изключение на моята заплаха да я съдя – вметна Куп.
– О, не! Не си го направил. Нали? – Диъдри изглеждаше ужасена. – Съжалявам. Пайпър. Не знаех.
Тя беше толкова дяволски мила. И умна. И успяла.
Пайпър я ненавиждаше.
Диъдри отново насочи вниманието си към Куп.
– Налага се да ставам рано. Затова трябва да се прибирам. Добре си поговорихме. – Тя протегна ръка, за да стисне неговата, ала всъщност искаше да го целуне дълго и страстно за довиждане. Или може би Пайпър си въобразяваше. Едно нещо знаеше със сигурност: Куп искрено харесваше Диъдри. И защо да не я харесва?
– Ще се погрижиш Диъдри да стигне безопасно до колата си, нали, Пайпър? – Той стисна ръката на гостенката си. – Моите извинения, Диъдри. Но трябва да се връщам на работа.
Диъдри се усмихна.
– Едно от нещата у теб, на който най-много се възхищавам.
Ведно със стегнатия корем, усмивката му, тази невероятна уста… Която аз вкусих, а ти не си.
Тя придружи Диъдри от клуба до паркинга на отсрещната страна на улицата, където тя бе оставила беемвето си.
– Наистина не е нужно да ме изпращаш до колата – рече Диъдри.
– Хубаво е да глътна малко свеж въздух.
– Знаеш ли, че Ноа ти е станал голям почитател?
– Наистина ли?
Диъдри се спря и се усмихна.
– Ти си първата жена, към която проявява някакъв интерес след развода си.
Пайпър промърмори нещо неясно.
– Ще ти кажа като приятелка на приятелка… Той е много стабилен. Амбициозен. Не знам какво щях да правя без него след смъртта на Сам. Признавам, че понякога може да е прекалено настойчив, но може би не е зле да се съгласиш да те изведе на вечеря и да видиш дали ще си паснете.
– В момента наистина нямам никакво време за срещи.
Събеседницата ѝ наклони глава.
– Заради Куп? Чух слух, че отношенията между двама ви са повече от професионални, Пайпър не беше подготвена за това.
– Удивително е какви неща говорят хората.
– Вярно ли е?
– Ти май не си падаш по увъртанията?
– Не и след като изгубих съпруга си. Ужасен начин да научиш колко кратък може да бъде животът. – Тя премести малката си вечерна чантичка в другата ръка и зачака, вперила прям поглед в Пайпър. – Е?
Пайпър закрачи към беемвето.
– Мисля, че вече би трябвало да си научила, че никога не говоря за клиентите си.
– Уважавам това, – Ключалките на колата изщракаха. Диъдри отвори шофьорската врата и се извърна към Пайпър. – Но ако е истина… Аз много го харесвам и ще ти бъда сериозна конкурентка. – Не го каза гаднярски, а по-скоро като честно споделена информация. – А ако не е вярно, кажи му, че изобщо не съм капризна и съм фантастична жена.
Пайпър се засмя. Не знаеше дали от изненада, или защото ѝ стана смешно. Знаеше само, че Диъдри Джос е почти непреодолима природна сила. Диъдри потегли от паркинга. Пайпър прекоси улицата, за да се върне в клуба, едва избягвайки един лексус, чийто собственик си въобразяваше, че светът е негов. Хубаво беше да излее яда си върху някого, затова му показа среден пръст.
Следващият ден беше петък и клубът беше още по-претъпкан. Пайпър помогна на Ърни да изхвърли неколцина мъже, които се държаха неприлично, нареди на сервитьорите да усмирят една двойка, прекалено развихрила се на дансинга, и разтърва двама клиенти, които излязоха да се бият в задната уличка. Доказваше се като отличен охранител. Жалко, че не беше толкова добър детектив.
Когато се прибра в апартамента, едва се държеше на краката си от умора. Съблече роклята, нахлузи тениската на "Беърс" и изми зъбите си. Докато излизаше от банята, чу входната врата да се отваря. Надникна в дневната.