— Как разбра тогава, шефе? — попита татко.
— Тони ми показа.
Мама и татко се спогледаха над главата му. Това и преди се беше случвало от време на време. Но тъй като мисълта ги плашеше, бързо я пропъдиха от съзнанието си. Ала той знаеше, че родителите му се тревожат заради Тони, особено мама, затова внимаваше да не вика Тони там, където тя можеше да го завари. Но сега Дани знаеше, че си е полегнала и още не ходи из кухнята, затова се напрегна здраво да разбере за какво мисли татко в момента.
Веждите му се смръщиха и позацапаните му ръце се свиха в юмручета. Не затвори очи — това не беше необходимо, — само ги присви силно и си представи гласа на татко, гласа на Джак, гласа на Джон Даниъл Торънс — дълбок и плътен, понякога с весели нотки, друг път предрезгавял от гняв или просто равен, когато беше замислен. Замислен. Замислен за…
(замислен)
Дани въздъхна дълбоко и тялото му се отпусна, сякаш бе останало без нито един мускул. Беше в пълно съзнание, виждаше улицата, виждаше момчето и момичето на отсрещния тротоар да се държат за ръце, защото бяха
(? влюбени?)
толкова щастливи от този хубав ден и от това, че са заедно. Видя как ветрецът носи край бордюра есенните листа — жълти, с неправилна форма. Видя къщата, покрай която двамата минаваха, и покрива й, покрит с
(керемиди, сигурно няма да е трудно ако оттичането е добро, да ще се оправя, ама и този уотсън. образ и половина, да можех да го вкарам в ПИЕСАТА. само че ако не внимавам ще натикам в нея целия човешки род. да керемидите, дали имат гвоздеи, по дяволите забравих да го питам, е лесно могат да се купят, ще отскоча до железарията в сайдуиндър. оси. най-активни са по това време, трябва да имам подръка спрей против насекоми та да не ми досаждат докато свалям старите керемиди, нови керемиди, стари) керемиди. Ето за какво мислеше значи. Беше получил службата и сега мислеше за керемиди. Дани не знаеше кой е Уотсън, но всичко друго изглеждаше ясно. Най-важното, щеше да види гнездо на оси. Нямаше съмнение в това, както че се казваше
Дани… Даниии…
Той вдигна очи и ето че в горния край на улицата, до един пътен знак, стоеше Тони и му махаше с ръка. Както винаги Дани цял пламна от радост, че вижда стария си приятел, но този път го бодна и страх,сякаш Тони бе дошъл, носейки нещо черно и опасно зад гърба си. Буркан с оси, които, ако бъдеха пуснати на свобода, щяха да жилят жестоко.
Но и дума не можеше да става да не отиде при Тони.
Той се отпусна още повече, както беше седнал на бордюра и ръцете му увиснаха отстрани. Брадичката му клюмна на гърдите. После изпита притъпен, безболезнен тласък, когато част от него скочи на крака и последва Тони в тунела от мрак.
Даниии…
Изведнъж тъмата бе пронизана от бяла вихрушка. Чу се дрезгава кашлица, после се появиха приведени разкривени сенки, които постепенно се оформиха във високи борове, блъскани от нощната виелица. Снежни парцали танцуваха във въздуха. Всичко бе покрито със сняг.
— Много е дълбок — обади се Тони от мрака и в гласа му имаше такава тъга, че сърцето на Дани се сви от страх. — Много е дълбок, за да се измъкне човек.
На фона се появи още някаква огромна и правоъгълна сянка. Скатен покрив. Нещо бяло, замъглено от разбушуваната тъма. Много прозорци. Дълга сграда с керемиден покрив. Някои от керемидите по-нови. Баща му ги е поставил. Наковал е гредите отдолу с гвоздеи от железарския магазин в Сайдуиндър. А сега снегът покрива керемидите. Всичко покрива.
Призрачна зелена светлина се появи пред сградата, примигна и се превърна в гигантски хилещ се череп над две кръстосани кости.
— Отрова — поясни Тони от раздвижения мрак. — Отрова.
Пред погледа му се мярнаха и други знаци, някои със зелени букви, други на дървени табели, поставени под ъгъл. ПЛУВАНЕТО ЗАБРАНЕНО. ОПАСНОСТ! ОГОЛЕНИ ПРОВОДНИЦИ. РАЙОНЪТ Е ОПАСЕН ЗА ЖИВОТА. ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ. НЕ ПРИБЛИЖАВАЙТЕ! НЕ ВЛИЗАЙТЕ. ВХОД ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА СТРОГО ЗАБРАНЕН. ПО НАРУШИТЕЛИТЕ СЕ СТРЕЛЯ БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. Нито един от надписите не му беше напълно ясен — та той не можеше да чете! — но в общи линии интуитивно схвана смисъла им и тръпки на смътен ужас разтърсиха тялото му.
Надписите избледняха и се изгубиха. Сега беше в стая, пълна с някакви странни мебели — тъмна стая. В прозорците се блъскаше сняг като запращан с шепи пясък. Устата му беше изсъхнала, очите му пареха, а сърцето лудо блъскаше в гърдите му. Отвън се чу трещящ шум, сякаш се трошеше някаква страховита врата. Стъпки. На отсрещната стена в стаята имаше огледало и върху сребристата му повърхност с букви, подобни на зелени пламъци, бе изписана една-единствена дума: Ч ЕС.