— Не разбирам…
— Хората спират в първия срещнат параклис, за да се помолят. При басите най-красив глас има българинът Христов. Харесвам и Пласидо Доминго. Съществуват и рапсодиите, и Бетовен, и Вагнер, и Вивалди, и всичко останало. Мълчанието обича нашите крясъци, те го обгръщат особено сполучливо. А познаваш ли грегорианските хорове? От единия край на света до другия. Време е да уволним директора на оперния ни театър, Мишел. „Отчаяните писъци, са най-красивите писъци“ прекалено дълго вече стои в програмата. Ние сме нечий кървав бифтек. А го има и това, че не желая да бъда теоретична жена.
— А това означава?
— Църквата. Вярата. Култът. Не желая да бъда инструмент на култа. Жено-наша-която-си-на-небето. Аз съм само едно пребито куче. Не знам кой от двама ни помогна повече на другия тази нощ. Да речем, че за малко сме се облегнали един на друг. А това вече е много. Никога няма да го забравя. Ти ми върна до известна степен усещането за възможност. Бях го изгубила. Знаеш ли, огромно е да откриеш, че след четирийсетте то още е възможно. Не ми трябва повече. Ти ми даде желание пак да бъда жена. Ето, мисля, че стигнахме. Иди си вземи чантата. Ще те чакам в колата…
— Лидия…
— Върви. Стига сме циврили.
— Най-сетне пръв проблясък — казах аз. — Май наистина започваме.
Пресякох фоайето между зелените растения и оставих на портиера няколкото секунди, които му трябваха, за да подчертае равнодушието си.
— Сеньор Галба, моля.
— В петдесет и седми. Някой вече го чака.
Той измъкна един жълт молив иззад ухото си и го забоде някъде над рамото ми. Свенсон се беше настанил до телефона с изпружени крака. Той носеше дрехите си за околосветска обиколка, Афганистан, Кашмир, Катманду, Мексико, червени ботуши със сребристи капси, дънки и вериги с езотерически символи около врата. Дънките и коженото яке бяха обсипани с етикети като куфар: мотел в Аризона, ашрами в Пондичери, „Херц рент а кар“, Акропола, „Шуобс он дъ стрип“, хотел „Нотр Дам“, Дисниленд, царството на развлеченията. Дългата коса и русата брадичка сякаш бяха извадили някакъв евтин Христос от най-старите литографии, а големите черни очила предлагаха помощ и закрила на детинския поглед.
— Чух за тъжната новина — казах аз. — Кучетата би трябвало да живеят толкова дълго, колкото и боговете им.
— Да, законът не е добре направен. Те бяха много привързани един към друг. Отбележете, смятам, че сега сеньор Галба изпитва голямо облекчение. Все пак това си е една голяма грижа по-малко — боеше се да не умре пръв и да остави кучето само. А и кучето също. Искам да кажа, че Мато Гросо беше добро куче пазач, но се страхуваше, че няма да се справи със задачата. Наистина бяха започнали да се боят един от друг. Достатъчно беше сеньор Галба да се почувства малко уморен, и вече трябваше да търча да търся ветеринаря. Вече три години обикалям света с него. Подготвям дисертация върху развлеченията за университета в Упсала.
— Нямам търпения да я прочета.
— Все някой трябваше да започне, но двамата се задържаха взаимно и си пречеха да умрат спокойно, ако следите мисълта ми.
— Следя я.
— Когато човек не е привързан към никого, може да умре спокойно, просто така.
— Смрт — казах.
— Именно. Може би е по-подходящо да се живее без куче, ако е възможно.
— Стоицизъм.
— Затова си мисля, че все пак за сеньор Галба това е едно голямо притеснение по-малко.
— Най-сетне свободен.
— Именно. Когато Мато Гросо умря в ложата му, той прати да ме повикат и аз се разтревожих, защото номерът трябва да продължи, това е шедьовър на дресировката и на публиката никога не й омръзва. И тъй, разтревожих се и попитах: „Как се чувствате, сеньор?“. Той обича да му викат „сеньор“, макар че е италианец от Триест. „Добре, Свен, това куче беше голям нервак. Тази нощ трябва да порепетирам, ритъмът вече не е същият.“ Поръча шампанско, а след това се прибра в хотела, като отведе със себе си Джаксън, шимпанзето и Дора, нали знаете, розовия пудел. Той е човек, който не може без компания. Покани също и една млада особа от улицата, с която имаше мимолетно приятелство. Много обича особите от улицата, защото „те не ви оставят време да се привържете“, както ми обясни. Трябва да ви кажа, че много е обичал една жена, която го е напуснала, а забелязах, че това са неща, които оставят следи…