— Именно.
— Наложи се да дам двеста франка бакшиш на нощния пазач, защото едно шимпанзе, един розов пудел и една млада особа от улицата са неща, които навеждат на съмнения за порнография. Тази сутрин дойдох, за да му помогна да стегне багажа, защото хващаме самолета днес следобед. Ще го оставя да подремне, защото заслужава това. Най-добрият номер на света, господине, няма никакво съмнение. В дресурата не може да се направи нищо по-добро. Не, господине, не може да се направи нищо по-добро.
Той млъкна и зачака, сякаш ми даваше време да поразровя живота си, за да открия някаква реплика.
— Не съм достатъчно осведомен — извиних се аз.
— Ще ми кажете вероятно, че да посвети човек живота си на толкова повърхностен номер… Ама именно, господине, именно. Кой може да даде повече?
— Трябва да се върнете в Упсала и да довършите доктората си, Свенсон. Извинете ме, но ме чакат. Исках само да си взема чантата.
Той се усмихна уморено.
— Разбирам, разбирам. Вие вероятно предпочитате Шекспир. Само че творбите на Шекспир отдават твърде много почит на живота и смъртта, докато сеньор Галба подхожда към тях с абсолютна насмешка…
— Няма да се наредя между шедьоврите, Свенсон. А сега…
— Добре де, елате.
Дискретно почукахме на вратата на петдесет и седми номер, но не получихме отговор. Помотахме се по коридорите, за да намерим камериерката, която пък не ни пусна вътре. Трябвало да се обадим на портиера. Върховната инстанция се произнесе в наша полза и камериерката отвори вратата.
Завесите бяха спуснати, а лампите светнати. Сеньор Галба седеше в едно кресло до камината. Шимпанзето беше на коленете му и му пощеше косата. Розовият пудел се беше излегнал до креслото и при вида на Свенсон размърда опашка.
Сеньор Галба беше по пижама. Очите му бяха широко отворени, лицето му сякаш се бе оттеглило, а носът с мощните ноздри изглеждаше още по-голям, сякаш се бе опитал да изпревари врага. Сеньор Галба беше мъртъв.
Шимпанзето ни погледна, после даде целувка на господаря си и го погали по бузата.
Камериерката изкрещя нещо на португалски, а след това хукна да предупреди ръководството, че са вкарали животни в петдесет и седми.
И тогава Свенсон допусна грешка.
— Джаксън! — извика той.
Не знам дали шимпанзето беше изгубило ума и дума или пък обратното — запази пълно присъствие на духа, но отговори на повикването на името си с рефлекс на голям професионалист. Той изхлипа изплашено, втурна се към поставения на масичката грамофон и изпълни много точно движението, което го бях видял да прави на сцената: включи машинката. Пасо добле „Огънят на Андалусия“ гръмна с цялото си величие и това, което последва, вероятно правеше чест на онова изкуство на дресурата, чиито граници можеше да очертае само втренченият, стъклен поглед на сеньор Галба.
За миг шимпанзето и розовият пудел се озоваха в обятията си в средата на стаята и затанцуваха пасо добле, като от време на време ни хвърляха ужасени погледи, сякаш съзнаваха, че е въпрос на живот и смърт.
— Мамка му — рече Свенсон не без известно вълнение.
Решително отидох до дивана, взех чантата си и се намерих в коридора. Преди да избягам, тъй като това винаги ни изглежда възможно, хвърлих поглед към моя приятел от Лас Вегас — все пак затрогваща беше тази последна почит, която шимпанзето и пуделът отдаваха на венеца на един живот. В крайна сметка сеньор Галба бе имал последната дума.
Хукнах надолу по стълбите, а пасо доблето ме преследваше от етаж на етаж, чак до улицата, макар че там едва ли се чуваше. Струваше ми се също и че празният поглед на моя приятел от Лас Вегас следеше със спокойно безразличие усилията ми да се измъкна от дресурата. Когато видях, че колата на Лидия я няма, постоях под колоните, заслушан в пасо доблето, което сякаш кънтеше около мен, бълвано от високоговорители, а след това слязох на шосето, облъхван от коли и ругатни, завъртях се веднъж-дваж, като щраках с пръсти, за да отмервам ритъма, и когато най-сетне едно такси спря, то се поколеба дали да ме качи, защото се боеше за седалките си. Дадох му адреса на Лидия и го помолих да спре радиото, защото слушам музика. Виждах недоверчивия му поглед в огледалото за обратно виждане. Казвах си, че съм в разцвета на годините си и че това може да продължава още дълго, ако не пуша и правя гимнастика. В еуфорията си реших да си поговоря с шофьора.
— Знаете ли, според статистиките средната продължителност на живота се била увеличила със седем години…