Добри Жотев
Скамбил
Таневата кръчма беше препълнена. Какво да правят хорицата — зима, по къра никаква работа. А стоката — жените защо са жени, нали да я гледат… На масата в ъгъла заклетите картоиграчи нана Ганча и Първанчо Кривото играеха любимия скамбил.
Двамата често разсмиваха цялото село, без да бяха измежду веселяците. Какви ти веселяци — нана Ганча се усмихваше десетина пъти в годината. Първанчо Кривото пък, ако случайно направеше такъв опит, селяните можеха да се насладят на феноменална усмивка — разтеглени устни, колкото да се видят здраво стиснатите му зъби.
Физиономиите им също не блестяха с нищо клоунско. Закръгленото лице на нана Ганча красяха най-стандартни селски мустаци. Понякога опитваше да ги засуква за по-голямо достолепие, но те не търпяха вмешателство и винаги се връщаха на тяхното си никакво място.
Първанчо, наопаки, беше леко дългообразест с малко надвиснали вежди, изпод които играеха заядливите му очи. Дребничък и слаб, той силно куцаше. Поради това го наричаха Кривото. Прякорът му имаше своя история:
По нас не стават дини. Но дядо преди години правел опити и засадил динено семе покрай Изворската река. Нищо не излязло от опитите. По-точно старецът не дочакал узряването на дините — едвам пръкнали, някой ги късал и разбивал в дънера на крайречните върби.
Щом установил пакостничеството, дядо жертвал един работен ден, укрил се до бостана и зачакал. Този някой се оказало десетинагодишното воловарче Първанчо. Гледал старецът и не вярвал на гледането си — къса хлапето съвсем невръстните дини, замахва, като че са камъни, и прас ту в един, ту в друг дънер. Зелените топчета се пръсват, а на устата на Първанчо споменатата усмивка — разтеглени устни, колкото да се видят здраво стиснатите му зъби.
Изскочил старецът от прикритието и погнал пакостника. Но старческите крака бързо капнали. Още няколко опита и дядо, вече убеден в неефективността на гонитбеното предприятие, го ударил на молба:
— Първанчо, чедо, защо това работиш?
— Е па що друго да работим?
След разменените по повдигнатия въпрос мисли Първанчо притичал към срещуположната страна на бостана и продължил пъкленото си дело. Откъсне, замахне и прас в дънера на близката върба. Дядо се втурнал към него, обаче малчуганът отскочил на безопасно разстояние, за да поднови преинтересната си занимавка.
Накрая, осъзнал напълно своята безпомощност, старецът вдигнал ръка и като се прекръстил, отронил отдън душа:
— Ега даде бог да окривееш!
Първанчо отвърнал:
— Прас!
И пак:
— Ега даде бог да окривееш!
— Прас!
Не ще да са били малко дините, а оттук и клетвите. Наскоро след този случай Първанчо окуцял. Селяните заприказвали:
— От клетвите е окривел.
— Не — възразявали други, — паднал, та си прекълцал ногата!
Накрая версията за клетвите надделяла. А оттук до прякора Кривото не оставала и крачка.
Партньорът му по скамбил нана Ганча, наопаки, притежаваше нрав на добряк. Заедно с това той си служеше със своеобразна езикова система. С нейна помощ българският език можеше да бъде научен без големи затруднения. В какво се състоеше системата — един-единствен универсален глагол „онодем“ и едно също така универсално съществително „таковата“. Понякога, разбира се, прибягваше до глаголи и съществителни извън универсалните, но само от разсеяност или при голяма нужда.
Но ето че се отклоних от събитията, които имах намерение да разкажа. Тези събития се разиграха тъкмо в Таневата кръчма и вън от нея с главни герои нана Ганча и Първанчо Кривото. Така че нека се върнем към изходната точка.
Омазнените карти на двамата плющяха върху още по-омазнената маса, съпроводени от характерните им картоиграчески реплики:
— Първанчо, не ми оноди таковата!
— Я ли гледам — надигаше фалцета си Първанчо. — Да те погледам с нозете напред! На̀ ти карта!
Никой не им обръщаше внимание — бяха им свикнали. Вместо това си приказваха туй-онуй. Между другото почти двуметровият Стоимен се оплака от своя ратай. Този хаймана, когато се пазарявал при него, пазарявал се като възрастен мъж, а когато почнал да си върши работата, вършел я по детски.
Мнозина се оплакаха от същото, та Янко направи обобщително заключение:
— Така е, кога оно се цани, цани се дъртечки, а кога тебе да те слуша, слуша те детински!
Нана Ганча, макар и улисан в скамбила, беше чул разговора и повтори думите му механично, разбира се, според законите на неговата езикова система:
— Така е, така е!… Кога он се оноде, оноде се дъртечки, а кога тебе да те оноде, оноде те детински!
След кратка пауза последва спонтанен смях. Нана Ганча се озърна стреснато да разбере кому се смеят. Но всички гледаха него. Как така, навярно не са го разбрали! И за да разберат, повтори и потрети казаното. Смехът изкачи по-висока нота.