— Това не са забележителни таланти, Джон — леко се подразни господарят. — Те нямат нищо общо в случая.
Джон се намръщи замислено и след малко попита:
— Какво доведе до този самоанализ?
— Рискувах четири пистолета да ме довършат от два метра само за да се докопам до онзи проклет херцог. Съществуваше реален риск поне един от стражите да се окаже достатъчно бърз, феноменалният ми късмет продължава вече единайсет години. Започвам да се притеснявам. Не мислиш ли, че скоро ще настъпи обрат?
Да не би да говорите за оттегляне? Определено ви е време да приключите с този занаят. И… може би да създадете семейство?
— Семейство? — Той се намръщи. — Не. Не бих се пожелал и на най-големия си враг. Обаче сериозно мисля да го подложа на изпитание.
— Кое?
— Изключителния ми късмет.
Джон с безпокойство си даде сметка, че този път господарят му е отишъл твърде далеч. Чувстваше, че част от Себастиян жадува за смърт. Така беше откакто бяха напуснали Англия. Нищо от случилото се през тези години не бе променило убеждението му, че той е трябвало да загине вместо Джайлс. Онзи ден при Камъка на дуелите честта само беше потъпкана допълнително.
— Как възнамерявате за изпитате своя късмет? — загрижено попита Джон.
Преди Себастиян да успее да отговори, Морис се появи и оповести:
— Имате посетител, мосю. Една дама. Да я заведа ли в кухнята?
Пазачът се изхили. Той смяташе за много смешно, че Гарвана, чиято слава се носеше надлъж и нашир, живее в кухня.
Себастиян даже не забеляза тона на Морис, или предпочете да не го забележи.
— Дама ли? Да не би проститутките в кръчмата отново да са се обзаложили? Доколкото си спомням, ти и тях нарече дами.
Морис се изчерви, а Джон едва прикри усмивката си. Денят, в който местните красавици се бяха появили сред руините, се беше оказал доста забавен. Жените се бяха обзаложили коя ще съблазни Себастиян да вкуси от прелестите й. Той беше изявил готовност да ощастливи победителката (трите наистина бяха хубави), но накрая никоя не спечели, защото жените буквално се сбиха за него.
След като си заминаха, се наложи кухнята да претърпи основен ремонт. Сега сред местното население басът им беше прочут поне колкото Гарвана, тъй като жените бяха продължили с караницата и след завръщането си в кръчмата. Сега това не беше нещо между трите. Половината град също се беше обзаложил.
— Тази със сигурност е облечена като дама — увери го Морис. — И е англичанка поне колкото вас.
Джон изпъшка. Не беше изключено пазачът да греши. Може би жената не бе никаква англичанка. Но злото вече бе сторено. Родината на Себастиян бе спомената и сега унинието му само щеше да се засили. Щеше да отпрати жената, без дори да разбере за какво е дошла.
Както можеше да се очаква, той изръмжа:
— Кажи й, че кухнята е затворена и ще остане затворена — за нея.
Морис се обърна към Джон с озадачено изражение:
— Мосю?
Себастиян може би не се интересуваше от гостенката, но Джон определено беше любопитен.
— Върви, Морис. Аз ще се погрижа.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Маргарет Ландор се втренчи в купчината полуразрушени камъни и се зачуди дали не си губи времето. На три пъти бяха подминали тази съборетина, решавайки, че не може това да е търсеното място. Но в близката околност нямаше други руини и четвъртия път, докато се връщаха в града за допълнително упътване, видяха мъжа сред камъните и се спряха.
Невероятно, ала Гарвана живееше тук. Маргарет бе обзета от съмнения. При блестящите отзиви за този човек и слуховете за изключително високите му хонорари недоумяваше как е възможно той да живее на подобно място — освен ако всичко чуто за него не е било лъжа.
Разбира се, това не беше изключено. Може би тукашните жители се опитваха да впечатлят англичаните с небивалици за местния герой. Но цял град да лъже? Не, абсурд.
Името на Гарвана се носеше от уста на уста, защото в момента се беше върнал от поредната си мисия. Очевидно рядко се свърташе вкъщи поради характера на работата си. Ако не се бе прибрал, вероятно тя изобщо нямаше да чуе за него.
Маргарет пътуваше с камериерката си и един лакей. Една и Оливър бяха семейна двойка, която работеше за семейство Ландор дълго преди нейното раждане. Синеоката Една бе родом от Корнуол и беше наета за бавачка на децата: първо на Елинор, после и на Маргарет. Работеше в „Белите дъбове“ едва от половин година, когато се омъжи за Оливър.
Оливър пък беше отраснал в „Белите дъбове“, наследственото имение па графовете Милрайт, което понастоящем се намираше във владение на Маргарет. Преди него баща му и дядо му бяха работили там като лакей, а прабаба му прислужвала лично на втория граф Милрайт. Висок и снажен, Оливър вършеше добра работа, когато се изискваха малко мускули.