При тази мисъл отново я обзе раздразнение. Тя кимна и тръгна в указаната посока. Измина тесен каменен коридор и стигна до врата. Отвори я и влезе в кухня, но не от средновековието. Озова се в много голямо помещение с дъбова ламперия, оборудвано с нова печка и други уреди и мебели, които биха могли да се видят в кухнята на някое богато имение. С изненада забеляза маса за хранене с шест стола, тапицирани със синьо кадифе; камина, в която весело пращеше огън, и прозорец, от който се виждаше нещо като оранжерия. Кухнята на Гарвана действително беше доста уютна.
А той беше там.
След като го погледна, й се прииска да греши. Божичко, та той беше… може би „страховит“ го описваше най-точно. По-висок от слугата си, по-млад, навъсен, опасен.
Опита се да си внуши, че това е на добре. Определено изглеждаше способен да изпълни каквато и да е задача. Другата й възможност беше да се откаже. Вече беше разчитала на други наемници. Беше опитала да се справи без чужда помощ. Беше сторила всичко по силите си. Този мъж никога не беше имал провал. Такава бе хорската мълва, а Маргарет не можеше да се сети за по-добра препоръка, особено когато разполагаше с толкова оскъдни сведения за издирвания съсед.
Тя решително се запъти към него, преди да се е разколебала. Той даже не вдигна поглед. Така дълбоко се беше умислил с чаша бренди в ръка, че Маргарет се зачуди дали той изобщо знае, че си има компания.
Прокашля се, но той или не я чу, или умишлено се правеше, че не я вижда, затова любезно попита:
— Бихте ли ми отделили един момент, ако обичате?
Той изпълни молбата й. Очите му блестяха ярко като на лъв, тръгнал на лов за плячка. Приковаващи… хипнотизиращи, магнетични. От този мъж просто струеше заплаха. Безспорно имаше красиво лице, но на Маргарет й отне известно време да забележи нещо друго освен стряскащите очи. Гладки бузи, изсечена челюст, тънки, неумолими устни, свити гневно. Дълъг прав нос, остри скули, гъсти черни вежди. Косата му — най-черното черно, беше вързана на тила. Очите му бавно я изпиваха.
— Предполагам, че не си проститутка от кръчмата, която е дошла да спечели баса?
Маргарет успя да не се изчерви, макар да знаеше за какво говори той. Местните бяха разказали на Една за облога, а тя пък беше разказала на нея. Историята беше изключително популярна в този край на Франция.
— Надали — отвърна тя с най-високомерния си тон.
Той сви рамене, с което очевидно показа, че интересът му към нея е изчерпан.
— Това беше първоначалното ми предположение, затова бъди добро момиче и се махай оттук. Навлязла си незаконно в чужда собственост.
Повдигнатите рамене и новият ъгъл, от който видя лицето му, накараха Маргарет да се сепне. Не защото Гарвана грубо я беше отпъдил, а понеже най-сетне го позна. Беше прекалено изненадана, за да говори. Толкова изненадана, че се разсмя.
ПЕТА ГЛАВА
Бяха изминали дванайсет години, откакто го видя за последен път на годежния бал на сестра си. Тогава беше единайсетгодишна и не се интересуваше от младите господа, докато не се появи той. Винаги се беше чувствала запленена от него. Красив и очарователен, Себастиян Таунзенд беше най-личният ерген в цялата околност. Независимо от възрастта си повечето жени го намираха за неустоим. Но за нещастие срещата с него онази вечер остави в съзнанието й спомена за романтичен герой, с когото сравняваше всеки следващ мъж. Все пак нямаше нищо чудно в това, че не го позна веднага. Този груб и страховит тип нямаше нищо общо с чаровния млад кавалер, който я беше омаял преди толкова време.
Сега той я гледаше, сякаш внезапно й бяха изникнали рога. Маргарет не можеше да го укорява. С радостно въодушевление му обясни какво е предизвикало смеха й:
— Това е много смешно. Идвам тук, за да ти поръчам да намериш един мъж, а излиза, че този мъж си ти!
— Извинявай, би ли повторила?
— Значи така си се укрил, Себастиян? Като си се превърнал в Гарвана?
— Ти пък коя си?
— Маргарет Ландор. Баща ми беше Джордж Ландор, шести граф Милрайт. Може би го помниш. Сестра ми…
— Боже Господи, ти си мъничката Маги Ландор! — прекъсна я той.
— Вече не съм толкова мъничка.
— Не, сега виждам, че не си.
Себастиян направо започна да я изпива с поглед. Маргарет се изчерви, но грубо отсече:
— Не на мен тия. Знам какъв любимец на дамите беше преди трагедията.
Той се съвзе от изненадата и отново настръхна, гледайки я намръщено. Защо? Заради споменаването на трагедията ли?